Исторически оригиналните Дзен градини са създадени от будистките монаси като пространства за уединение и медитация, като същевременно представляват възхищението на човека от красотата на природата. Невероятна демонстрация на връзката между естетиката и философията. Автентичният произход на градините може да се проследи до края на 14-ти век. В началото те са били малки уединени пространства в границите на манастирите, съставени предимно от чакъл, скали и камъни, подредени по такъв начин, че да пресъздават естественият пейзаж. Водните площи се пресъздават чрез вълнообразни линии в чакъла, а скалите и камъните представляват планини и хълмове. Поради липсата на водни елементи в този тип градини, те са популярни и като японски скални градини или сухи азиатски пейзажи. Тази концепция е разработена и модернизирана през годините и са въведени нови елементи – езера, мостове, осветителни и художествени инсталации. Днес Дзен градини е колективен термин за всички интерпретации по теми, които изследват вдъхновението на азиатската естетика, философия и възхищение към природата.
Тъй като тези градини първоначално идват от будистките храмове в Киото, Дзен градините са с относително малки размери и са заобиколени от сгради и стени. Първоначално Дзен градината е създадена само за съзерцание и това е било от специално място извън самата градина. Често това е веранда, на която медитира най-възрастният монах от манастира. С времето, когато градините са били разширени, мястото на медитация е вкарано в границите на градината, и дори специално подредени каменни пътеки са подредени така, че градината да може да бъде изследвана отвътре.
Въпреки че тези градини са тематично базирани на естествените пейзажи, целта им не е толкова да се създаде точна реплика на Природата, по-скоро имат за цел да създадат медитационно пространство, в което човек може да съзерцава смисъла на съществуването. Основните елементи в една японска Дзен градина са чакъл, камъни и в някои случаи мъх. Такава градина е създадена за да усеща, а не да се наблюдава. Наличието на живи елементи е минимално. Няма растения или буйна растителност, няма предмети, създадени от хора. Въпреки че японските дзен градини използват едни и същи основни компоненти, всяка градина е уникална по своя композиционен план. В света няма две подобни градини – всяка носи различни емоции, смисъл и енергия.
