озеленяване и поливни системи, капково напояване
то на инсталацията...
Направете си предварителна схема на инсталацията... За целта е необходимо имайки предвид размерите на парцела да предвидите колко броя и какви хидранти ще използвате... Тъй като трябва да се съобразявате с формата на парцела, наличието на постройки и прилежащи площи, върху които "не е уместно" да се извършва напояване, трябва да изберете съответния вид хидранти - за по-тесни площи се използват такива с разпръсквачи дефлекторен тип, за по широки площи - със секторни разпръсквачи... и естествено за широките и открити площи - нормални...
Следващият етап е избор на конкретните видове разпръсквачи, които ще използвате. Обикновенно за тия, които се предлагат е записано, че напояват определена площ, но не може просто да кажете - единият покрива 300кв.м., моят двор е 500 - значи 2 бр. стигат... При избора на разпръсквачи, се интересувайте от показателите им:
- работно налягане - ако поливната ви система е включена към водопровода, трябва да подберете такива разпръсквачи, които да работят нормално при налягането на водата във водопровода. Ако ползвате собствен водоизточник, трябва да подберете за захранване на системата помпа, която осигурява нужното налягане и дебит... Ако налягането е по-малко, системата няма да работи нормално!
- дебит /или пропусквателна способност/ на разпръсквачите - Това е количеството вода, което преминава през тях по време на работа за единица време... Дебитът на водоизточника или помпата, която ще захранва системата при всички случаи трябва да е по-голям от сумата на дебита на всички разпръсквачи в системата! Ако дебита на системата ви е по-голям от дебита на източника е необходимо да я разделите на сектори, които ще се напояват последователно. Същото важи и за по-големи площи...
- разстояние, на което всеки тип разпръсквачи извършва дъждуването, при съответното налягане на водата в системата... - необходимо ви е , за да определите на какво разстояние един от друг да разположите хидрантите...
Изисквайте тия показатели от каталозите или от фирмата, от която си закупувате оборудването...
След като вече сте избрали какви разпръсквачи и хидранти да използвате, пристъпвате към изготвянето на планчето... Имайки предвид разстоянието, на което всеки хидрант напоява, на изготвената скица нанесете хидрантите по такъв начин, че да има известно застъпване на напояваните сектори...
Проектирайте си тръбопроводите до всеки хидрант, като съобразите възможностите за възможно най-малко изкопни работи и полагане на тръби... От планчето определете и колко и какви тръби ще са ви необходими.
Избор на останалите елементи в системата...
Ако живеете постоянно в това жилище, можете да ползвате просто едно реле за време, което ще включва системата за определен период и в определен час на денонощието... Ако видите, че вали дъжд - просто изключете системата...
Ако не живеете постоянно там или не ви притеснява възможността да си закупите управляващо системата електронно устройство /на пазара има различни видове/ - изберете според каталозите това, което прецените, че ще ви свърши най добре работа... Когато го избирате разгледайте внимателно инструкцията за монтаж!
Датчици за дъжд и влажност
Електрически клапани - предлагат се различни видове - съобразете пропускателната им способност с изискванията за дебита на системата!
При собствен водоизточник - изберете помпа с нужното налягане и дебит!
Ако ползвате за напояване вода от водопровода, не е нужно да плащате астрономически сметки... Имайте предвид, че за поддържане на зелени площи в добър вид понякога е достатъчен и 1литър вода на 1кв.м. дневно!
Изграждане и грижи за зелените площи...
Въпросът за създаване на зелените площи и грижата за тях е един от най-важните за добрия изглед на вашия двор. Затова, за да можете дори сами да си ги направите на "професионално" ниво, ще ви опиша практиките на най-добрите специалисти - гриинкиипъри / greenkeeper /, които създават и се грижат за най-големите зелени площи - игрищата за голф...
Създаването и поддръжката на зелените площи на игрищата за голф, известна още като greenkeeping, използва най-съвременни научнообосновани методи и технологии. Тук ще ви "осветля" по темата, без да се впускам в много подробности. Някои неща ще ви ги видоизменя, като за "домашна" употреба... Вие едва ли ще направите всичко по описания начин и сигурно "ще икономисате" някоя процедура, но това няма значение
Първо...От къде да започнем... Трябва да направим "анализ" на площта, която ще се затревява:
- мястото открито ли е или има и засенчване и климатични условия - това има значение за определяне на компонентите за тревната смеска ...
- по възможност изследване на рН на почвата /също има значение за избора на компонентите за тревната смеска. По принцип използваните видове се развиват нормално при рН 4.5-7.5 / и анализ за наличните хранителни вещества...
- преовлажняване на почвата през влажните сезони и нужда от дренаж.../ и съответно изготвяне на скица на такъв, изчисляване нужното количество тръби, камъни и пясък /
- преобладаващи видове треви в момента - това ще ви ориентира кои от тях са най-приспособени за местните условия...
Второ...Плюете си на ръцете и започвате работа...

На дъното се полагат перфорирани тръби - може да ползвате водопроводни тръби с диаметър 100-150мм / може и по-малък, ако е малка площта, а и са по-евтини... / . Свържете тръбите / ако са в обща система / и ги свържете и с колектора или отточния канал... Върху тръбите положете едри камъни, върху тях по-дребни и по-дребни на няколко слоя, докато се запълни каналът до нивото на шкарпирането. С това приключва основният етап на изграждането на дренажната система....

Вторият начин - не се отличава особено - ако не сте отнемали горния хумусен слой, пресявате пръстта от изкопите и шкарповете - останалото е същото. Препоръчвам ви да оставите известно количество /примерно 5-10%/ почвена смес за подсипване на неравностите на по-късен етап....

подравняването... Друг вариант е да оставите известно количество почвена смес и след като разхвърляте семената да я разстелите върху тях. Препоръчва се сеитбата да се извършва през август, за да могат тревите да се вкоренят добре за зимата и да бъдат готови за "употреба" през май на следващата година... Може да извършите при домашни условия сеитбата и през пролетта...
- напояване - Ами напоявайте и чакайте да поникне! Внимавайте докато растенията са млади и поливате ръчно - водата не бива да е на струя или на едри капки - ползвайте някакъв разпръсквач....
Не прекалявайте с поливките! Може да оросявате ежедневно с малки количества вода. Годишната норма на поливките не е нужно да надвишава 300л./кв.м., но това зависи и от количеството на валежите...
Грижи за тревните площи...
- напояване... - вече казахме за него...
- косене - след като посевът ви порасте и укрепне достатъчно е време да извършите първото косене... Препоръчва се първите окосявания да се извършват на височина 12мм с ръчна косачка. Окосената маса събирайте и изнасяйте настрани своевременно, за да не затормозява растежа на младите треви... В последствие може да намалите височината на окосяването. Доказано е от опит, че най-добри резултати и най-качествени тревни площи се получават при косене на височина 6 мм. По време на интензивния растеж на тревите косете редовно - поне веднъж седмично. Имайте предвид, че тревата на грийновете на голфигрищата през лятото се коси 6 пъти седмично!
- подсипване - / или topdressing / - след като посевът ви се сгъсти и укрепне достатъчно е време да направите първото подсипване и подравняване. За целта използвайте сместа от почва и пясък, която сте си оставили в резерв при първоначалния етап. разхвърляйте сместа на тънък слой равномерно, като първоначално подсипете по-ниските участъци. Внимавайте да не покриете растенията изцяло с почва! Разходът на материал е около 3 -4 куб.м. на декар. Подравняването с подсипване може да се извърши неколкократно според нуждата през 10-14дни. Препоръчва се веднъж годишно да се подсипва цялата площ по време на интензивния растеж на тревите през лятото...
- торене - нормите за торене са 6-9кг азот на декар / или ориентировъчно казано около 20-30кг амониева селитра / и 3-4кг калий на декар / 6-10кг калиев тор /. Препоръчва се внасянето да става неколкократно на малки дози през активната вегетация. След 20 август не се препоръчва торене с азотни торове... Ако има нужда от фосфор ви препоръчвам да ползвате веднъж годишно комбиниран тор N-P-K.
Съдържащи микроелементи препарати се използват обикновенно с пръскане, като годишната норма е 1-4кг/дка, внасяни на няколко пъти.
- аериране - Аерирането служи за да се осигури по-добър обмен на газовете в почвата. Това спомага по-доброто развитие на кореновата система и разлагането на органичните вещества. През първата година не се налага да се извършва такова. В практиката на големи площи се извършва с машини, които прорязват "каналчета" в почвата и обикновенно се съчетава с подсяването на тревите. Другият начин е с направа на отвори в почвата /също с машина / с дълбочина 5-10см и диаметър 8-12мм. За домашни нужди може да го направите, като върху парче дъска забиете гвоздеи с дължина 5-8см. примерно на разстояние 10х10см. Монтирайте дръжка и правете дупки в почвата с нея, като натискате с крак.
- болести - добре поддържаните площи не страдат от болести. Единствен проблем който може да възникне е заболяването от фузариум. Като превантивна мярка може при пъскането с микроелементи да се добави железен сулфат. Внасянето на железен сулфат в почвата намалява активността на червеите. При вкисляване на почвата поради употреба на торовете се препоръчва внасяне на калиев карбонат.
- плевели - извършва се ръчно почистване трикратно през годината - през април, юни и август. Не се препоръчва употребата на хербициди за широколистни плевели. / ако ще ползвате - само с препоръка на специалист /.
- подсяване - извършва се ежегодно с норма 1-2кг семена на 100кв.м. В практиката се извършва машинно, като машината прави прорези в почвата в които попадат семената. Оптималният срок е м.август, но може да го направите и през април...
Как да си направите градина за медитация
Тази уютна и красива градинка не се нуждае от голямо пространство, за да бъде създадена. Дизайнът е прост, но едновременно изключително функционален, създавайки усещане за спокойствие, хармония и красота. Всичко в градината е добавено така, че да благоприятства отмората, размисъла и усамотението.
Тревите се движат заедно с полъха на вятъра и разнасят аромата си из въздуха, а дръвчетата спускат своята сянка над пейката. Бамбуковите панели са разположени стратегически, за да създадат усамотението, от което всеки се нуждае понякога. Каменната пътечка обикаля около фонтанчето, чиито ромон се слива с песента на птичките. Големият объл камък, който се намира точно срещу пейката, от другата страна на фонтана, може да се превърне в обект на съзерцание. В топлите летни вечери фенерите на свещи ще осветяват цялата градинка. Погледната отстрани, градината прилича на скулптура, тъй като бамбуковата ограда се състои от панели с различна височина.
При добро планиране градинката ще съдържа растения, които виреят добре при конкретните условия и които няма да изискват много грижи. Тя ще включва треви, ароматни билки и целогодишни растения, както и издръжлив на студа храст. Затова е важно да подберете растенията така, че те да съжителстват добре едно с друго и да се допълват взаимно, а не да си пречат. Избягвайте твърде екзотичните и агресивни растения.
Списък с растения:
Забележка: Растенията са примерни и Вашият избор може да зависи от мястото, на което живеете и при какви условия ще ги отглеждате.
A. Ясен или друго малко дръвче, което да играе ролята на акцент. Други алтернативи - американски див рожков, кестен, ирга и др.
B. Бял дрян или друг вид растение, устойчиво към студа. Други алтернативи - планинско лаврово дърво, американски чашкодрян, мини палма (в саксия), юка, вечнозелена боровинка, рододендрон и др.
C. Стрелковидна трева или друг вид висока трева. Други алтернативи - индийска трева и др.
D. Салвия (градински чай) или друго тревисто/ дървесно растение със средна височина и приятна миризма. Други алтернативи - монарда, планинска мента, лавандула, розмарин и др.
E. Мечо грозде или друго ниско пълзящо растение. Други алтернативи - мащерка и др.
F. Острица или друга ниска трева.
Как да подберем цветята за нашия дом и офис
Растенията в дома и офиса ни са връзка с природата и удовлетворяват естествения ни стремеж към хармония, естетика и отмора. За да отговорят на тези изисквания, стайните растения трябва да бъдат подбрани съобразно особеностите на съвременото интериорно "озеленяване". Всеки тип интериор се нуждае от съответната пространствена композиция.
елегантни - от стъкло, лакирано дърво, мрамор, е добре растенията да имат ясни и отчетливи форми. При помещения с бамбукови мебели, с малки шкафчета и плетени столове са подходящи орхидеи, жасмин, азалии, а бонсай би придало екзотична нотка. Английският и френският тип мебели, от своя страна, изискват пищно цъфтящи растения - цикл
Градина
Градината е кътче от природата, но не е нейно копие, защото винаги личи намесата на човека. Градината не е само декоративен предмет, на който да се наслаждаваме, а е създадена, за да бъде използвана от хората. Тя трябва да бъде продължение на сградата, нейно допълнение. Когато е добре оформена може да играе ролята на още едно жилищно помещение. Затова тя трябва да бъде затворена към улицата и съседите, да бъде построена с местни и леснодостъпни материали, да е трайна и да се поддържа с възможно най-малко средства и работа.

Градина - настилане на алеите и площадките
При полагането на настилките трябва да се започне с тези на главните алеи, за да могат да се ползват по-късно при пренасянето на материал за другите.
Алея към гаража Вкопаването на пътното платно е необходимо тогава, когато не е свален плодородния слой почва преди започването на строителните работи. В такъв случай в зависимост от нуждите се изкопава 10 - 20 см от най-горния слой на почвата по цялата широчина на алеята и изкопаната земя се разхвърля на тънък пласт от двете страни. Изкопът се подравнява с остра лопата. Ако почвата е мека, неоходимо е да се трамбува или да се валира. При камениста твърда почва допълнителна обработка не е необходима.
Върху трамбoваната основа на пътя се разстилат строителните отпадъци, които предварително се раздробяват, така че да няма парчета, по-големи от яйце. Бучките хоросан се отделят, тъй като те запълват пространството между камъните и алеята няма да може да изпълнява една от най-важните си функции - да пропуска добре водата. Не трябва да се запълва цялата дълбочина на платното, за да остане място за полагане на завършващия пласт на настилката след приключването на строителните работи. Стърчащите камъни и неравности отново се трамбуват. По същия начин се оформят площадките за почивка и детските площадки. За бетонна или покрита с каменни плочи алея няма нужда от основа. При полагането на стоманобетонни панели се прави основа от пясък и чакъл.
Градина - изкопаване на ямки
Едновременно с изкопните работи трябва да се изкопаят и ямките за засаждане на по-големите дървета и храсти, въпреки че оформянето на градината може да е през период, неудобен за засаждане. Големината на ямката зависи от растението, което ще се засажда и от качествата на почвата. При засаждането на широколистни дървета в плодородна почва се изкопава ямка с размери 1/1/1 м. Когато почвата е камениста или с лошо качество, достатъчно е дълбочината да бъде 70-80 см, но тогава ширината и дължината трябва да бъдат поне по 1,20 м. Ако дъното на ямката е много твърдо или каменисто, трябва да се разбие с кирка, за да могат корените да си пробият път надолу. В плитки и малки ямки растенията растат слабо.
см е още по-желателно. При засаждането на жив плет по цялата му дължина се изкопава канавка широка и дълбока 40-50 см, в която се засаждат по 5 храста на 1 м. На дъното на изкопаните ямки се забиват опорни колове. Коловете се използват само при дървета, които са много тънки или като млади са извънредно криви. С иаключение на тополата и върбата всички други широколистни дръвчета имат нужда от опорен кол срещу напора на вятъра до тяхното прихващане.
Какво е японска градина?
На въпроса "Какво е японска градина?" някой може да ви отговори "Отпадъците на средновековен строител" - пример за това би била една от най-известните японски градини - каменната градина в Ryoanji в Киото, в която няма цветя, а само 15 скали, разположени сред загладен чакъл.
Журналистът А. А. Джил я описа като "смехотворна, неприложима шега". По-чувствителните наблюдатели виждат нещо напълно различно - "нежно, деликатно аранжиране на скали с различен изискан характер и качество".
Други биха настояли, че японската градина е "бунт на цветовете" като тази в храма Heian. Тя се променя с всеки сезон - черешовите дървета, азалиите, ирисите и водните лилии се покриват с цвят едни след други.
Между двете крайности има градини, които възпроизвеждат природата в миниатюри - бонзай. Или градини, които фокусират върху вариации с мъх, камъни или бамбук.
Дори когато японските градини цъфтят, ефектът е доста различен от западната идея за изобилие от различни, цъфтящи едно след друго цветя. Периодът на цъфтеж обикновено е кратък и интензивен, но дори когато свърши, градината запазва своята хубост и вечно спокойствие и така напомня да не забравяме колко преходен и крехък е човешкия живот.
Същност на японските градини
Няма еднозначно определение за японска градина, нито единствен стил. Хората от западния свят често виждат два от най-характерните елементи - каменните фенери и старателно загладения чакъл, но това далеч не е достатъчно, за да се нарече една градина японска.
Композиционна красота
Композицията е важна за всяка градина, но това, което отличава японската градина е красотата, постигната чрез смесване на естествени растения, пясък, вода и камъни. Целта е не просто да се постигне естетически ефект, защото вдъхновението идва от двете основни религии в Япония - шинто и будизъм.
Свещено вдъхновение
От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета, а водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство.

Кръстопът
Когато отново се възцарява мир в Япония през късния 16 век след години вътрешни борби, самураите изразяват своята сигурност и непреклонност чрез смел дизайн на своите градини, групирайки големи скали с уникални форми и изумителни цветове и засаждайки около тях екзотични растения. Подобен дизайн често бил отхвърлян от тези, които търсели дълбокото спокойствие на планинска пътека за своите градини за чаени церемонии - то се постига чрез елементи като каменни стъпала, каменни фенери, каменни езерца и малки горички. Въпреки че този по-смирен дизайн често се счита за истинския дух на японските градини, напоследък в Япония все по-често могат да се намерят примери и за по-дръзкия стил, особено в предградията на Токио.
Синтез на стилове
Продължителният период на просперитет в Япония в началото на 17 век дава началото на нов стил в японското градинарско изкуство - синтез на всички вече съществуващи. Явлението се нарича kaiyu (много удоволствия), при което различни градини се комбинират - често около езеро в центъра и по този начин предлагат на посетителите поразителни смени на пейзажа, докато те се разхождат из градината. Появява се и елементът, който днес се счита за най-важен в японската градина - shakkei ("заимствани" гледки).
Идеята за възпроизвеждане на природата в миниатюри винаги е присъствала в дизайна на градини и това е напълно естествено. Например далечни хълмове на хоризонта и други топографски черти се "заимстват" и интегрират в перспективата на градината. Градина и природа сякаш стават едно, но всъщност съществува елегантна комбинация на двете - при това такава, която единствено най-изкусните дизайнери на градини могат да създадат.
Японската градина е вероятно един от най-интригуващите аспекти на японската култура и живот. Тя е интерпретация и идеализирана представа за природата, повлияни от артистичното виждане на нейния създател. Някои елементи накратко:
В японските градини туфите мъх създават зрително просвещение.
Японските каменни фенери добавят мистика, традиция и духовност.
Пясъкът, камъните и скалите в дзен градините създават пространство за тишина, размисъл и съзерцание.
Vatsuhashi (японски мост от осем части) осигурява време да се насладим на малките неща в живота, които често и лесно се пренебрегват в забързания ни модерен свят.
И накрая ето една притча за майстора на чаената церемония Sen-no-Rikyu от 16 век:
Sen-no-Rikyu построил градина и я заградил с висок жив плет, който скривал гледката към морето. Клиентът, за когото я построил, бил недоволен - докато един ден не се навел да измие ръцете си в езерцето. Оттам през една пролука в плета видял морето и се усмихнал. Както майсторът се надявал, клиентът прозрял идеята на дизайна. Защото умът му направил връзка между езерцето и големия океан и по този начин между самия него и безкрайната вселена.
Жива ограда
Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, "подстригани", укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения. За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и, разбира се, са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.
Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над 2 м., оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.
За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.
За ниските живи огради (по-малки от 1 м.) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст. Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда - по-висок и по-нисък.
За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията. Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.
Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче) или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини - от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.
Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред - сорт с пурпурни листа. Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.
Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява - правилна и елегантна форма и по-голяма плътност. Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това - само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма. При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 - 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година - 1/2 - 2/3 от листната маса на растенията. Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно - през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята. Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично. Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я "подмладите", т.е. да я изрежете из основи - на 4-6 см. от корените.
При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още - след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте. Подрязването на живата ограда трябва да се прави редовно и навреме - ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.
Растение в кутия
Още едно невероятно решение за всички онези, които обичат зеленината в дома си. И особено за тази част от тях, които имат голямо желание за това, но пък нямат достатъчно свободно време. Продуктът се нарича Graine de pot (от фр. "семенце от саксия") и в изходен вид представлява кръгла кутия с формата на диск. На пръв поглед дори не може да се разбере какво точно се крие в опаковката, тъй като потенциалът й е "скрит" наистина много добре.
Механизмът на Graine de pot е следният - опаковката се разопакова и в отвора се налива вода. Тъй като съдържанието представлява силно дехидратирана и компресирана почва, под въздействието на водата тя започва да увеличава обема си, докато достигне формата и големината на саксия. Растежът е възможен благодарение на специалния дизайн на пластмасовия контейнер. Накрая в пръстта се засажда приложеното в кутията семенце и оттук нататък всичко зависи от грижите на стопанина. След определено време от саксията израства посаденото растение - онова, което е отбелязано на етикета на опаковката при закупуване.
Комплектът на Grain de pot съдържа семенце от годишно растение (например тиква или пък люто чушле), дехидратирана почва и био-разграждаща се пластмасова опаковка. След като семенцето се посади през пролетта, стопанинът му има възможността да му се радва в продължение на около 9 месеца, а след това остатъците могат да бъдат преработени отново. Саксията се предлага в 2 различни размера - с вместимост 2.2 л. и 10 л.
Бъдете зелени
Напоследък все повече се говори за "зелени технологии" и как да живеем разумно, за да пазим околната среда. Това наистина е много важно, тъй като консуматорското общество, в което живеем, води до отделянето на по-големи количества вредни емисии на глава от населението.
Успокойте се, това не е лекция къде да си хвърляме бутилките от бира и къде консервите, изобщо не. Ще обърнем внимание на една архитектурна екзотика за нашите ширини, която е широко приложена в по-развитите страни.
А именно зелените покриви, които са наистина забележителни. Това са всъщност покриви, които вместо обичайното покритие имат биологична подложка или по-рядко почва, върху която има красива зелена морава, а оттам и името. Разбира се, понякога освен трева се срещат варианти и с малки храстчета (да, можете да засадите и рози, и чубрица, и каквото ви душа поиска).
За зелените покриви могат да се кажат много позитивни неща, като недостатъците са пренебрежително малко.
Хайде да започнем с добрите им страни. На първо място трябва задължително да отбележим, че те са изключително щадящи околната среда.
Това се дължи на факта, че живите растения не абсорбират толкова интензивно топлината от слънцето и по-този начин допринасят в борбата с покачващите се температури. Все пак е минимално, но я си представете, ако всички покриви бяха зелени...
Не бива да пропускаме, че от тук произтича и второто голямо предимство. Зеленият покрив играе ролята на много добър изолатор. След като не поглъща слънчевата топлина, следователно и къщата ви остава по-хладна през лятото, а зимата по-топла. А разходите за отопление и охлаждане не е нужно да споменаваме (според някои проучвания те падат с до 30-40%).
Като последно достойнство отбелязваме, че този вид покриви са наистина красиви. За това никак не е странно, че върху повечето обществени сгради в Токио има зелени покриви (това е част от антистрес политиката на японските корпорации).
В зависимост от условията е възможно да бъдат засадени всякакъв вид храсти и тревисти растения, а в някои случаи дори дървета.
Най-големият минус е възможността от течове. Но това не е толкова недостатък на технологията, колкото въпрос на качествено строителство.
Изключително важно е да се избере качествената хидроизолация, защото въпреки че са на покрива, тези градини все пак имат нужда от поливане, даже по-често от нормалните (все пак са изложени по-интензивно на слънчева светлина).
Важно е да се консултирате с конструктора на сградата, за да разберете дали тя ще понесе тежестта на една такава градина. Все пак колкото и леко да изглежда, за да покриете един покрив ще са ви необходими тонове почва. По често се ползват биологични подложки, които са на полимерна основа и са значително по-леки.
Зелените покриви са добро решение за сивите ни блокове. Така ще се сдобием с красив покрив и място за почивка, далеч от градския шум.
Ако сме ви заинтригували, започвайте да чертаете къде
Създаване и поддържане на тревни площи
Представата за градини и паркове неизменно се свързва с тучни ливади или по-малки площи, покрити с плътен зелен тревен килим. Те са така привлекателни за орисания да ходи по асфалт и тротоарни плочки обитател на бетонните градове, че щом зърне зелена поляна, на човек му идва тутакси да се отъркаля на воля върху тревата. Затова у всеки, сдобил се със собствена градина, неминуемо се събужда желанието да отгледа зелена морава за отмора на зрението, да вдишва мириса на прясно окосената трева и най-вече да се излегне на воля на припек или на сянка.
Речено-сторено, още повече че старата рецепта за прочутите с тучната си трева английски паркове не е тайна: редовно поливане и косене, косене и поливане и така 100 години поред. В днешния забързан до полуда свят ние не разполагаме с толкова време, но за сметка на това имаме на разположение всичко необходимо за година-две да осъществим тази мечта.
За да обхванем по-цялостно темата, първо потърсихме съветите на специалиста - ст.н.с. Илия Проданов. След като си изяснихме теоретично най-съществените и общовалидни изисквания към засяването и поддържането на тревните площи, се поинтересувахме и за конкретни решения - тревни смески за посев, препарати за химическа обработка и подхранване, както и необходимата техника за създаване и поддържане на тревни площи.

Като се постарахме да не повтаряме вече написаното от г-н Проданов, във втората част на статията наблегнахме на практическата страна - най-подходящите материали, инструменти и машини за създаване и поддръжка на тревни площи.
СЪВЕТИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТА
Засяване
Архитектурата поставя немалко хигиенни изисквания към жилището. Едно от тях е по възможност то да се намира сред зелени насаждения и тревиста растителност. Отделянето на кислород във въздуха вследствие на фотосинтезата и отделянето на влага чрез листата (транспирация) спомагат за създаване на здравословен микроклимат около жилището. Желаната от всеки английска ливада отморява очите, успокоява нервната система, създава добро настроение, повишава работоспособността и краси околната среда.
пясък за подобряване на механичния й състав. Дълбоката оран се препоръчва да се извърши през есента. Замръзването на буците пръст през зимата спомага за бързото им разсипване, както и за разлагане на растителните остатъци. Напролет се бранува и 1-2 пъти се култивира според необходимостта.
След тези обработки е полезно почвата да отлежи 10-15 дни. Ако през този период се появят плевели, те задължително се третират с хербициди. Подготвената ситнозърнеста структура на почвата е предпоставка за добро покълване, поникване и развитие на младите растения.
Сеитбата се извършва през март-април със сеялки за дребносеменни култури. Дълбочината на засяване е 0,5-1 cm, а по-дребните семена се засяват още по-плитко. В по-леките почви семената се засяват по-дълбоко. През пролетта има достатъчно валежи и подходяща температура за едновременното и бързо поникване на семената. При благоприятни условия многогодишните житни треви поникват за 10-20 дни.
За оформяне на зелени площи се използват основно няколко вида треви:
o Пасищен (английски) райграс - непридирчив към почвените условия, бързо пониква, издръжлив е на утъпкване, агресивен е по отношение на другите треви. Не е дълготраен и е подходящ за смески с треви, които имат забавен темп на развитие първите една-две години.
o Ливадна метлица - бавно пониква и едва на втората година се получава приятен нежен чим. Устойчива е на засушаване и на студ. Понася интензивно утъпкване. Притежава добра способност за възстановяване. Не е агресивен вид, дълготраен е - издържа над 10 години.
o Червена власатка - растежът през първата година е много бавен. Развива приятен и фин чим на втората година. Дългогодишен вид - над 10 години. Расте и се развива много добре на по-леки почви. Издържа на сянка и студ.
o Бяла полевица - развива се бавно, но на едно място издържа повече от 10 години. Вирее най-добре във влажни хумусни и тежки почви. Бързо се възстановява след утъпкване, образува отличен чим по гъстота и цвят. Подходяща и за спортни терени. Понася добре студовете, но на суша не издържа.
o Тръстиковидна власатка - успешно се развива на влажни и сенчести места. Много добре издържа на утъпкване. Добре се адаптира към студени зими, към сухи периоди през вегетацията и вирее на солени почви. Чимът има средна гъстота и трудно понася коситба под 3 cm.
o Овча власатка - успешно се развива на сухи, бедни и песъчливи почви. Тя е ниска гъстотуфеста трева. Настанява се върху площите бавно и трудно, но има нежен чим, издръжлива е на болести, може да бъде потисната от други тревни видове. Не е подходяща за тежки почви.

Поддържане
Косенето на тревните площи е най-важната операция при поддържане на изкуствено създадените тревни площи. Редовното косене стимулира процеса на братене, тъй като осигурява повече светлина и въздух за растенията. То сгъстява тревния чим и в голяма степен определя вида, стабилността и доброто развитие на тревната покривка.
до края на юни, а през останалото време веднъж седмично. През годината се извършват около 30 коситби. Площта се валира два дни преди първата коситба, а след това веднъж месечно. Първата коситба се извършва, когато тревата израсне до 5-6 cm. Следващите коситби се извършват на височина 4-5 cm. Не бива да се реже повече от 1/3 от височината на тревата. Желателно е да се коси в сухо време. Коситбата се извършва в определена посока, за да не се деформира и измачква тревата при повторно преминаване на машината.
Торенето на тревните площи има решаващо значение за тяхното нормално развитие. Известно е, че неблагоприятните почвени условия са изразени най-силно в повърхностните пластове, където е разположена плитката коренова система на парковите треви. Торенето има особено голямо значение за подложените на интензивно движение на хора и животни тревни площи, тъй като тяхното системно утъпкване затруднява дълбокото проникване на корените в почвата, а косенето, поливането и механичните повреди увеличават потребността от хранителни вещества и налагат често подхранване.
Първото подхранване с азот се прави в началото на вегетацията, непосредствено след стопяването на снега. Нормата е около 3 g/m? активно вещество. Второто подхранване е след средата на април, обикновено след първата коситба. Извършва се с азот 3 g/m?, фосфор 2 g/m? и калий - 2 g/m?. Третото подхранване се прави в периода на усилена вегетация. Отново се внасят всички елементи: азот, фосфор и калий. В средата на октомври се извършва последното есенно подхранване само с фосфор и калий - в същите дози. То се прави с цел да се повиши студоустойчивостта на тревата.
Поливането при нашите условия е крайно необходимо от май до септември, за да се запазят естетическите качества на тревата. Най-подходящото време за поливане е сутрин рано, късно вечер или през нощта. За да се избегне преовлажняване, то трябва да се прави през равни интервали от време.
ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ ОТ MR. BRICOLAGE
Подготовка на почвата и подхранване на тревните площи
- култиватор. Почвата трябва да бъде добре раздробена, като камъните и коренищата се събират и изхвърлят. При малки площи е желателно повърхностният слой пръст да се пресее през едро сито. Накрая се подравнява и повърхностният пласт леко разрохква с гребло, при което по-едрите бучки се разбиват. След това теренът се оставя за около седмица-две. През това време плевелите поникват и лесно може да бъдат премахнати още в зародиш с мотика или чрез третиране с хербициди. Накрая почвата се наторява.
В Mr. Bricolage се предлагат всички необходими торове за подхранване на почвата преди сеитба и за поддържане на вече избуяли, с добре прихванат чим треви. Използват се предимно комбинирани торове, включително съдържащи всички необходими минерални съставки, специализирани за поддръжка на тревни площи. Предлагат се и специално разработени комбинирани торове, които се разлагат бавно и разпръснати в малки количества, осигуряват дълготрайно подхранване с необходимите хранителни вещества.
Тори се предимно в периода на активен растеж на тревата или от април до края на октомври с промеждутък от около 4-5 седмици между всяко торене. При използване на активно действащи комбинирани торове торенето се извършва 4-5 пъти на сезон. При специални бавнодействащи торове се тори 2-4 пъти годишно. Последното за годината есенно торене също е важно, защото се улеснява възприемането на хранителни вещества чрез корените на тревата при леко замръзнали почви. Използваните торове и годишната норма на торене зависят и от вида на тревата. Като универсален пример за годишно торене с комбинирани торове може да се препоръча следната схема:
o Март-април - 10-15 g/m?
o Юни - 4-6 g/m?
o Септември - 10-12 g/m?
o Октомври-ноември - 5-6 g/m?
Ако тревата не се подхранва редовно и правилно, растежът й силно се забавя и тук-там започва да пожълтява. В идеалния случай точната дозировка на необходимите за внасяне в почвата торове зависи от нейното състояние, което може точно да се определи единствено чрез извършен в лаборатория анализ. Най-подходящите за това сезони са пролетта и есента, като за анализ се взимат проби от почвата на дълбочина до 30 cm, а при чисто тревни площи - и до 10 cm, поне от пет места в градината. Пробите се поставят в добре затворени найлонови пликове и се предават за анализ в лабораторията. На практика това обаче рядко се прави и затова по-често се разчита на предписаните общи норми за торене и на интуицията.
Торовете са в гранулиран вид и най-подходящото средство за равномерното им разпръскване е сеялката за тревни смеси. Тя трябва да се движи равномерно в допиращи се една до друга ивици, като се избягват острите завои. Така торът се разпределя равномерно и в необходимото количество. Предозирането при торене причинява "прегаряне" на тревата. След като торът се разпръсне, тревните площи обилно се напояват, за да се разтворят гранулите и вече втечненият тор да проникне дълбоко в почвата.
Защита от плевели

И двата препарата са концентрирани и се разреждат с вода. Третираните площи се пръскат с пръскачка. Тя се използва и за разпръскване на препарати за растителна защита. Изработена е от здрава пластмаса, което значително намалява теглото й и я прави удобна за носене на гръб. Въздухът се нагнетява с помощта на помпа, задвижвана с дълъг лост.
Засяване
В Mr. Bricolage се предлагат тревни смески от реномирани производители - френската Carneau, датската DLF Trifolium и словенската Agrochehia. Характеризират се с висока кълняемост и специален подбор - гаранция за получаването на качествена тревна морава. Най-общо казано, смеските се делят на три групи според условията на засаждане и експлоатация на тревната площ: семена за тревни площи, изложени на силно слънце, и за площи на сянка. Третият вид са смески за тревни площи, устойчиви на интензивно движение, и терени за спортни цели - най-търсени и често използвани.
Характерно за смеските, предназначени за сенчести терени, е, че тревата расте по-бавно. Ако на такова място се засее трева за слънчеви терени, тя бързо ще израсте и ще образува крехки, нежни стъбла. Смеските за слънчеви терени се използват предимно за декорация в цветни градини. Желателно е върху тревните площи да не се стъпва прекалено често.
Смеските за спортни терени са устойчиви на тъпчене и са особено подходящи за засаждане около беседка, например. Независимо, че тези треви са по-жилави и устойчиви, добре е да се знае, че тези качества се проявявят едва през втората година след сеитбата, докато през първата тревният килим трябва да се щади.
малки площи разхвърлянето на семената може да стане и на ръка, като и тук е добре това да се извършва на предварително маркирани ивици, за да се намали до минимум неравномерността при разпределянето им.
Преди засяване повърхността на почвата се разрохква с гребло и след това се валира. Семената се засяват съвсем плитко - до около 0,5 cm. Разпръснаните върху повърхността семена се заравят чрез специално гребло. Зъбите му представляват тесни и еластични стоманени пластини, които при работа леко пружинират. Разстоянието помежду им може да се регулира чрез преместване на дъговидната пластина. С преместването й напред разстоянието между зъбите намалява и греблото става "по-твърдо" и обратно.

При желание да се получи много бързо качествен тревен килим, вече добре вкоренена и качествена трева може да се купи на рула върху текстилна основа. Те се разстилат плътно допрени едно до друго върху предварително подготвения терен. Рулата се притискат старателно с обратната страна на градинско гребло, за да прилегнат плътно към почвата и за да не останат въздушни възглавници. Останалите между тревните ивици пролуки се запълват с градинска пръст, примесена с пясък, и в тях може да се засеят семена за пълно прикриване на снадките.
Засаждането на тревата по този начин може да се извърши по всяко време на годината, с изключение на студените зимни месеци, когато повърхностния пласт на почвата е замръзнал. Доставката на тревните рула трябва да се организира така, че да не престояват в навито състояние. Ако все пак се наложи забавяне с повече от едно-две денонощия, рулата трябва да се развият и положат на сенчесто място с тревата нагоре. В противен случай тя ще избледнее и пожълтее.
Аериране и почистване
изрязва и навлиза в кухината на всеки от зъбите. По този начин почвата около отвора не се набива и уплътнява. При последващото забиване намиращата се в зъбите почва се изтласква на малки парчета с цилиндрична форма и пада в тревата. Желателно е извадените парченца почва да се съберат и след като изсъхнат, да се раздробят равномерно и пръстта да се разпръсне обратно върху тревната площ. Обичайно се правят около 100 дупки на площ 1 m?.

Механичното отстраняване на образувалия се слой се извършва със специално гребло с остри и същевременно тънки, извити напред зъби. За големи площи се използват машини, чийто работен инструмент на практика представлява ротационно гребло с оформени по подобен начин зъби. При изтегляне на греблото зъбите му разрязват повърхността на почвата и събират изсъхналите стъбла и листа, почти без да повреждат корените. Разстоянието между зъбите на греблото трябва да бъде 20-30 mm, а дълбочината на врязване в почвата - 4-15 mm. Преди извършване на тази операция тревата трябва да бъде ниско окосена. Такова почистване се прави един път в годината - напролет.
Същата операция се извършва и при необходимост от сгъстяване на тревата на места, където тя е оредяла. Мястото се обработва с греблото, при което в почвата се отварят бразди, в които се засяват новите семена.
Напояване

равномерно да напоява не само отдалечените части на терена, но и в близост до разпръсквача. Един имулсен разпръсквач напоява от 75 до 475 m? площ.
За да стигне водата до разпръсквачите, са необходими градински маркучи, чието разнообразие също е много голямо. Най-общо казано, те се различават по диаметър и качество, а оттук и по цена. Маркучите са многослойни, с армираща оплетка. По-добрите, но съответно по-скъпи, са произведени по технология, която в много голяма степен предотвратява възможността да се пречупват при по-рязко преместване. Свързването помежду им, към водопроводния кран или към разпръскващите уреди става с помощта на специални накрайници, които сами по себе си представляват тема за отделна статия (виж НС 7-8/2002).

Косене
производител Husqvarna - R152SV. Силата на тези машини е в качественото и бързо косене на големи тревни площи. Когато обаче трябва да се коси трева около камъни или зидове, около бордюри и други твърди предмети, косачките са безсилни, защото ножовете им са застрашени от повреда и дори счупване. За такива места се използват ръчни ножици, а за по-големите мераклии в Mr. Bricolage се предлагат и електрически ножици с акумулаторно захранване, които работят около 20 часа в автономен режим.
Самостоятелна група машини за косене на трева са тримерите. Те се задвижват най-често с електричество и по-рядко с бензинов двигател. Леки и подвижни, те са пригодени за косене на малки участъци с площ до около 100-150 m? с разнообразен терен, включително около дървета, храсти, големи декоративни камъни, бордюри, зидове и т.н. С тях може да се коси и под прав ъгъл спрямо терена. Режещият инструмент са въртящите се с висока скорост краища на найлонова корда с дебелина 1,4-1,6 mm, разположена в макара. При удар в твърд предмет кордата може да се скъса, което обаче не е беда, защото от макарата се издърпва ново парче и косенето продължава. Щом кордата се изразходва, макарата се подменя с нова.
Височината на рязане се определя от височината на предпазителя на машината. Машината се държи с две ръце, а малкото й тегло (1,5-3,2 kg) позволява държането й и с една ръка. Ивицата на косене най-често е широка около 25-30 cm
Водата един от най-важните фактори на околната средата. Ето защо, една изкуствено създадена градина се нуждае от редовни поливки за да бъде тя жива и здрава.
Автоматизираните поливни системи предоставят едно интелигентно и икономично поливане. Чрез използването им осигурявате на всички растения в градината необходимия воден режим. Ще полеете точно толкова, колкото е необходимо и по този начин няма излишно да хабите вода. Ще отпадне опъването на маркучи, пръскачки, пръскането на изпускащи кранове и т.н. Но най-вече, ще сте сигурни че градината ви няма да изсъхне през вашата отпуска, когато ви няма у дома и няма кой да полива.
Марки поливни системи:
На Българския пазар се срещат няколко марки поливни системи. Като най-реномираните са:
Проектиране:
Всеки двор, градина, парк е със своя специфика като размери, видове растения, почви, водоизточници и т.н. Именно за това трябва предварително да се сметне, изчисли, преброи всичко. По този начин си изясняваме от какво и колко ще се нуждаем и в зависимост от дадените условия преценяваме водния дебит, разположението на разпръсквачите, типовете и разпределението на тръбите, избора на програматор.
Компоненти:
Компонентите се разделят на две : частите от професионалната автоматизирана поливна система и останалите тръби, муфи, фитинги, които са общи за всички и се набавят от всеки ВиК магазин.
1. Програматор. Различните програматори варират от най-опростената форма с батерии и едно копче за старт и стоп, до сложен компютър, управляващ над 100 кръга поливни разпръсквачи.
2. Потъващи разпръсквачи (роторни и дефлекторни).Тяхното разнообразие също не е малко. Те са предназначени да пръскат на различена дължина, радиуси, височини.
Освен това се регулират и допълнително с различни дюзи.
3. Магнит-винтили (Електромагнитен клапан). Това са крановете на водопровода. Те пускат и спират водата в зависимост от командата на програматора. 
Обикновено те са под земята в шахта.
4. Датчик за дъжд. Е, разбира се, когато вали дъжд е неуместно и да се полива. Този атрибут прави именно това. Изчислява количеството дъжд и ако е достатъчно съобщава на програматора и той издава заповед разпръсквачите да не пръскат( не е точно така де, но това обяснение ми харесва, а иначе просто прекъсва връзката). Има два типа: едни с "конец", който от влагата се огъва и прекъсва връзката и с чинийка, която се пълни с вода и като се напълни една жичка се озовава във вода и прекъсва връзката.
Освен за дъжд има датчици за силен вятър, студ и т.н.
5. Тръби, муфи, колена, фитинги. Това са обикновените ПВЦ тръби и техните приложения, осигуряващи подземната връзка с всички тези аксесоари. Те изграждат самия водопровод.
6. Капково напояване. Освен с разпръсквачи, които поливат най-вече тревните площи и ниските храсти, за една градина е нужно и капково поливане, което осигурява вода за по-големите храсти и дървета, като и за саксиите по балкона и терасата. То е в два варианта: от една основна тръба излизат малки маркучета с дюзи накрая или направо от основния маркуч, пробит по специфичен начин, капе водатата.
Монтаж:
1. Първо се изкопават каналите на 30 см под земята, за да се монтира подземния водопровод, състоящ се от тръбите, свързващи магнит-винтилите с разпръсквачите. В зависимост от дадения терен се ползват различни муфи, колена, водоземни скоби.
2. В някой скътан ъгъл се монтират и магнит-винтилите в шахта.
3. Монтаж на различните разпръсквачи.
4. Монтира се и програматора.
5. И не забравяйте датчика за дъжд, че да не ни се смеят комшиите
От показаното тук може да добиете представа какво е автоматизираната поливна система. Но за самото инсталиране е добре да се свържете със специалисти, тъй като инвестицията не е малка, а рискът от грешки е голям
Капково напояване

Предимствата на системата за капково напояване             
Задоволява нуждите от вода на растенията                        
Равномерно напояване по дължината на капко-отделителната тръба.
Подържа постоянно ниво на влажност на почвата
Възможност за бърз и лесен монтаж (демонтаж)
Традиционните методи за напояване (гравитачно и дъждовално)
Недостатъци
Гравитачно
Ерозия на почвата
Влошаване качеството на продукцията
Неравномерно напояване
Разхищение на вода
Нужда от идеално нивелирана площ
Висока стойност на първоначална инвестиция
Уплатняване на почвата
Трудоемкост
Дъждовални инсталации (мобилни и стационарни)
Необходимост за високо налягане
Висок разход на енергия
Трудоемкост
Приемущества на гравитачно и дъждовално напояване
Ниска себестойност по време на експлоатация
Компоненти на системата за капково напоявяне
Водоизточник (река, изкуствен водоизточник, езеро, сондаж и др.)
Помпа (електрически, бензинови, дизелови, вятърни и др.)
Филтърен възел (мрежести, дискови, груби, хидроциклонни мрежести и хидроциклони)   Провилната филтрация е едно от най-важните решения в системата за капково напояване, то е също "сърцето" на системата, тъй като снабдява капкообразувателите с чиста вода. Мрежестите филтри са с опростена конструкция, имат пластмасова или цедка, която задържа всички твърди частици, надвишаващи мрежата на филтъра. Грубите са предназначени за филтриранена водата през чакълеста или песълива почва. Хидроциклоните или пясъчните филтри са много подходящи за вода от сондажии кладенци с много пясък. Функционирането им е на база центробежни сили и гравитация, които се образуват в коносоидно тяло.
o Торосмесителен възел                                                                     При капковото напояване корените на растенията използват един и същ обем почва и торенето с поливната вода има първостипинно зночение. Поради ограничения обем, в който се внасят торовете, се смята, че торовата норма може да се намали с около 35% в сравнение с необходимата при традиционните начини за наторяване. Торенето се извъшва с течни и водоразтворими торове.
o Водопреносна система - тръби, фитинги и капкови маркучи                         Изградена е от поелитиленови тръби с различен диаметър, които осигуряват пренос на вода от водоизточника до капковите маркучи. Могат да бъдат на повърхността, а също така и закопани в почвата. Фитингите осигуряват свръзка на отделните компоненти вв едно общо цяло (адаптори, муфи, нипели, кранове, тапи и др.).
o  Капковите маркучи са два вида в зависимост от направлението в което се използват :        1.Едносезонни маркучи - използват се за изграждане на капкови линеи при зеленчукопроизводство и цветарство. Отличават се с ниска себестойност и с къс експлоатационен срок. Могат да бъдат с заложен срок на разпад (целта на тези маркучи е ниска себестойност и лесно почистване на площта след  приключване на вегета-ционния период на културата
2. Многосезонни маркучи - използват се при трайни насаждения (ягоди, малени, овощтни насаждения, лозя и др.) Притежават изключително дълъг експлоатационен период (10-15г.) ,но по-висока себестойност.   
Контролна Зона
Основната цел при инсталиране на една напоителна система е да компенсира изпарената от почвата и отделената чрез листата вода, както и водата загубена при оттичане. Тази компенсация е абсолютно наложителна за подържане на водното равновесие осигуряващо живота на разстенията. Най - ефективното изкуствено напояване на зелени площи е това което имитира, нужната и благодатна проява на природата: дъжда.
Проектиране, изграждане и поддръжка на напоителни системи за тенис кортове, спортни тревни площи, паркове и градини.
Красотата на една градина зависи от сложен комплекс от фактори, включващи комбинацията от подходящи за района растителни видове, съчетание на багрите и размерите на площите и, не на последно място, от оптималното доставяне на растенията на така необходимата им за доброто развитие влага, съобразена с конкретните почвено-климатични условия.
Свежестта и красотата на парковите площи налагат поливане през нощта и предлагане на посетителите на удобна и красива зеленина през деня.
Поливни системи
В зависимост от спецификите на терена и нуждите ние ще подберем вида и модела на поливната система, така че тя да дава най-добрите резултати при всякакви натоварвания и условия.
При необходимост ще проектираме и изградим помпена станция, за да бъде вашата поливна система максимално автономна и икономична.
Компоненти на поливната система
Разпръсквачи
Американската фирма Hunter industries предлага пълна гама от разпръсквачи, за постигане на най-добър ефект на напояване при всякакви теренни условия. Те са разделени в категории според вида и функцията си.
"ДЕФЛЕКТОРНИ
"РОТОРНИ
"MП РОТАТОР
ДЕФЛЕКТОРНИ
Изскачащи дефлекторни разпръсквачи (спрей разпръсквачи). Ползват се за малки тревни площи, или за групи с декоративни растения. Позволяват напояване без пропуски на площи с неправилни размери и денивелация на терена. Радиусите на действие (разпръскване) са между 2 и 5 метра. При необходимост се комбинират с регулатор на налягането и антидренажен клапан.
РОТОРНИ
Роторни разпръсквачи. Ползват се при големи площи, като освен увеличения диаметър на разпръскване, значително е намален разхода на вода за единица време. Чрез употребата на различни дюзи се постига желания радиус или височина на водната струя. При необходимост се комбинират с регулатор на налягането и антидренажен клапан.
MП РОТАТОР
MP Rotator® е революционен разпръсквач, поставящ нов стандарт в ефикасността на напояването в озеленяването. Това е многоструен ротор с големината на дефлекторна дюза. Съвместим е с всички конвенционални дефлекторни разпръсквачи, трансформирайки ги в икономични разпръсквачи с равномерно покритие при всякакви настройки на работния ъгъл и радиус.
Приложение:
За нови системи
-Висока равномерност на поливането, ниски разходи
За стръмни терени и тежки почви
-Радикално намалено оттичане
За стари (съществуващи) системи
-Разрешава проблеми породени от ниско налягане или лошо покритие
Електромагнитни клапани
Контролните клапани са сърцето на вашата система. Hunter предлага клапани за голям и малък дебит, чиста или мръсна вода, високо или ниско налягане; Изпитани през годините, клапаните на Hunter ind. работят безотказно при всякакви условия.Работят при 24 VАС, което ги прави напълно безопасни и енергоспестяващи. Контролират се от програматора (контролната станция на поливната система) и чрез тях се ръководи процеса на поливане. Разделят инсталацията на сектори, и контолират постъпвашата вода и нейното налягане. Съществуват различни серии спрямо вида и мащаба на поливната система.
Програматори
Програматорите са предназначени за автоматизирано
поливане на тревни площи или при изградена система за капково напояване - за поливане на храсти и жив плет. Благодарение на програматора напояването става леко и неусетно за вас. Възможно е настройване на времето за поливане (денем или нощем), неговата продължителност и др. Програматорите се делят на пригодени за вътрешен монтаж, външен монтаж и напълно водоустойчиви.
ВЪТРЕШНИ
ВЪНШНИ
ВОДОУСТОЙЧИВИ
ВЪТРЕШНИ
Програматорите за вътрешен монтаж са подходящи за инсталиране в помещения защитени от преки влияния на околната среда (гаражи, мазета,складове).
Серии:
SRC
EC Family
EC Indoor
XC Family
ВЪНШНИ
Програматори снабдени със заключващ механизъм и капак. Подходящи за монтаж под стрехи, навеси и барбекюта.
Серии:
XC Outdoor
Pro-C Family
ICC Stainless
ACC Pedestal
ВОДОУСТОЙЧИВИ
Програматори с най-висок клас на водоустойчивост. Подбират се когато е невъзможно провеждането на захранващ кабел (работят с батерия 9V) или е неизбежно излагането им на въздействията на околната среда. Предлагат се с възможност за управление на 1, 2 или 4 електромагнитни клапана.
Аксесоари. Съществуват множество аксесоари, които увеличават производителносста на поливната система, намаляват разходите на вода, или допринасят за по лесното управление.
ДАТЧИК ЗА ДЪЖД
ДАТЧИК ЗА ВЯТЪР
МЕТЕО СТАНЦИЯ
ДАТЧИК ЗА ДЪЖД
ДАТЧИК ЗА ВЯТЪР
МЕТЕО СТАНЦИЯ
Употребата на оригинални ревизионни шахти и други консумативи гарантира добрия вид на вашата поливна система и безпроблемна експлоатация. Тези компоненти са винаги с гарантиран произход и качество на материалите.
Предимствата на автоматичната поливна система с разпръсквачи
Да имате добро озеленяване не означава да прекарвате часове наред в градината. С професионално инсталирана автоматична поливна система, вашата поляна ще е обект на завист в района!
Предимствата на автоматичната поливна система с разпръсквачи
Да имате добро озеленяване не означава да прекарвате часове наред в градината. С професионално инсталирана автоматична поливна система, вашата поляна ще е обект на завист в района!
В допълнение, че поливната система се грижи за вашата градина, тя ще ви помогне да пестите вода. Вашата система ще достявя точното количество вода в градината според специфичните нужди на растенията и тревата. Така няма да се хаби излишно количество вода за преовлажняване. Автоматичната поливна система разполага и с датчици, които преустановяват поливането когато вали и известно време след това.
Всъщност професионално монтираната автоматичната поливна система е едно от най-добрите капиталовложения, които можете да направите за своя дом и градина. Няма по-лесен или рентабилен начин за разкрасяване на домът ви и повишаване на стойността му. Поливната системата ще ви спести също много време и пари.
Все пак имайте предвид, че поливната система не е само разпръсквачи! Проектът на поливната система и монтажът са критични фактори, които влияят върху действието и живота на системата. За това е важно да имате професионален дизайнер и изпълнител на поливната система за вашия дом. Вие можете да разчитате че професионалисът ще свърши работата от първия път.
Вие ще се наслаждавате на по-зелена трева, по-здрави растения и много свободно време в градината за да помиришете розите вместо да ги поливате.    
Нашата поливна система е сложна мрежа от тръби, клапани, разпръсквачи и електрически връзки. Тъй като работи като циркулираща система за целия двор, проектът и инсталацията са изключително важни. Това е сложен процес, който изисква специализирани инструменти и оборудване, както и дълбоки познания в областта на ландшафтната архитектура и хидравликата. За това е толкова важно да се доверите на професионалист, който да проектира и изпълни вашата поливна система.
Грешки, който не допускаме:
Разполагане на клапаните търде далеч: Това прави невъзможно доставянето на достатъчно вода в определени райони, като предизвиква кафяви петна през горещите летни месеци.
Смесване на разпръсквачи с различни характеристики на една линия: Това причинява преовлажнение на една област за сметка на друга.
Липса на специални водоустойчиви електрически връзки и защитна кутия за клапаните: Тези компоненти са необходими за предпазване на електрическите елементи, предпазват от къси съединения и корозия.
Капково напояване
Капковото напояване е най-ефикасният метод за поливане. Докато поливната система с разпръсквачи е ефикасна около 75-85%, при капковото напояване този процент е 90% или повече. Това означава много по-малко прахосване на вода!
Капково напояване
Капковото напояване е най-ефикасният метод за поливане. Докато поливната система с разпръсквачи е ефикасна около 75-85%, при капковото напояване този процент е 90% или повече. Това означава много по-малко прахосване на вода!
Поради тази причина капковото напояване е предпочитан метод на поливане в сухи региони. Капковото напояване има и други предимства, които го правят полезно почти навсякъде. Лесно се монтира и проектира, може да е евтино и да намали проблемите със заболявания по растенията свързани с преовлажняване. Ако все пак искате да си отглеждате дъждовна гора капковото напояване не е точният избор!
Капковото напояване работи чрез бавно доставяне на вода, директно до почвата. Високата ефективност на капковото напояване е резултат от два основни фактора. Първият е че водата се просмуква в почвата преди да се изпари или изтече. Вторият е че поливането се прилага само там където е необходимо, (в корените на растенията) вместо да се разпръсква навсякъде. Въпреки че системите за капково напояване изглеждат прости, съществуват важни правила, които трябва да се спазват, за да се проектира и изгради функционална поливна система.
Изграждане на автоматизирани
поливни системи
Наличието на поливна система във Вашата градина гарантира добрият и вид и правилното и развитие като ви спестява време и средства .
Изграждането на напоителната система е една разумна инвестиция която се възвръща бързо поради икономията на вода която реализирате ежемесечно и от спестените средства за труда по извършването на дейността ръчно .
Предлагаме комплексно изграждане на автоматизирани поливни системи с продукти на американската компания HUNTER
Поливни системи
проектиране и изграждане на автоматизирани поливни системи на HUNTER Industries. Фирмата предлага богата гама подземни разпръсквачи, електромагнитни клапани, контролери, системи за управление, датчици.
В зависимост от гъстотата на разполагане и специфичните изисквания на различните декоративни видове се изгражда напоителна система от разпръсквачи или капково напояване - наземно и подземно. Извършва се и поддържане на изградената поливна система.
напояване. Това е сравнително нов напоителен метод, който обхваща различни начини за подаване на водата и хранителните елементи. То се характеризира с наличието на постоянна разпределителна мрежа под налягане, позволяваща извършването на непрекъснати или на чести поливки, съответстващи точно на водопротреблението на растенията.
Частни градини и дворни пространства
Със 70-годишен опит в областта на поливането, Rain Bird осигурява на клиентите си качествен продукт, признат от професионалистите по цял свят. Rain Bird е събрал престижни референции в поливането с различни приложения: обществени паркове, общински терени, представителни площи, спортни терени, писти за лека и тежка атлетика, игрища за голф, хиподруми за конни надбягвания и др.
Rain Bird проектира и произвежда всички ключови компоненти на една поливна система, за да осигури интелигентно използване на водата. Използването на продукти Rain Bird за цялата система, ще осигури оптимална работа и съвместимост между отделните елементи.
Професионалистите в поливането избраха Rain Bird. Нека градината Ви се възползва от най-доброто от технологията на Rain Bird!
Представителни площи
Едва ли можем да изброим всички световно известни паркове, резервати, курорти и тревни площи, които се поливат с Rain Bird, и все пак си струва да споменем имена като "Евродисниленд" край Париж, увеселителния парк "LEGOLAND" край Сан Диего, алеята с изумителни градини и зелени петна в Лас Вегас, резерватът "Тропически градини Феърчайлд" във Флорида, мемориалните паркове в Австралия, курортните комплекси "Plava Laguna" в Хърватско и "Хелена ризортс", България са с поливните системи на Rain Bird.
възможност за пълно обслужване по отношение на поливането - надземно, подземно и капково, изцяло съобразено с Вашите идеи и решения за дендрологичното оформяне на зелените площи.
Спортни терени
Продуктите на Rain Bird поливат безброй спортни площадки по целия свят. Разпръсквачите за стадиони с естествена и изкуствена трева, тенис кортове, бейзболни игрища, конни манежи и хиподруми, терени за хокей на трева, американски футбол, ръгби и т.н. на Rain Bird са представени от богата гама роторни и пулсиращи модели, задоволяващи напълно изискванията за поливане на такива съоръжения. Терените на определящите модата в тези игри страни, като Великобритания, САЩ, Австралия, Германия, Франция, Испания, Португалия, Бразилия и др. дължат своята свежест и красота на Rain Bird. Поливните системи на Rain Bird са предпочитани както в страни с традиции в тези спортове, така и в страни, в които те все още са нови.
УНИКАЛНА СИСТЕМА ЗА ГРАДИНСКО ПОЛИВАНЕ. БЕЗ АНАЛОГ
Бурното развитие на строителството и новите нормативни изисквания
поставиха озеленяването на много по-високо ниво в сравнение с
предходни години. Същевременно нарасна и необходимостта от
организирано и качествено поливане на зелените площи в парковете,
бензиностанциите, хотелите, заведенията и домовете.
AccuRain - USA за България и извършва услуги по доставка и монтаж на
напоителната система NoveRain.
Nove Rain е уникална система за градинско поливане без аналог в
световната практика и позволява напояване на зелени площи по един нов и
революционен начин. Nove Rain дава възможност всеки клиент сам да
определи отделни зони, независимо от геометричната им форма и да зададе
количеството вода, според вида на растенията, началния час на поливане
и дните от седмицата, в които да се извършва това.
Предимствата не свършват дотук, но нека първо да видим какво включва
една система:
- Напоителна глава (робот) 
- Контролер
- Съединителна кутия
-Трансформатор
- Стартов комплект
Ето още няколко предимства на системата Nove Rain:
1. Една глава може да полее 15 различни по размер и вид зони, в
зависимост от предпочитанията (до 270 кв. м.).
2. Всяка глава, може да напои площ с диаметър 18 метра, като
настройката по отношение на налягането на водата е автоматична. Много
често е нужен само един робот за цялата градина, тъй като изпълнява
функциите на много отделни напоителни кръгове и системи. Просто се
инсталира на подходящо място в градината.
3. Обикновената напоителна система дава на кактуса, розата и тревата
едно и също количество вода, докато системата Nove Rain дава на
различните видове растения само количеството вода, която им е нужна за
разлика от всяка друга напоителна система.
4. Дори и най-скъпо струващата напоителна система не е в състояние да
оползотвори цялото количеството вода постъпващо в нея. Винаги има
преразход, който се плаща от семейния бюджет! Системата Nove Rain
спестява вода и електрическа енергия, защото напоява любимата градина
равномерно и прецизно.
5. Всички останали напоителни системи са или лесно повредим или скъпи
за инсталиране, като в същото време изразходват твърде много вода без
да е необходимо, трудно конфигурират градината на различни видове зони
за поливане  ( както за честота така и за плътност ) и трудно се
управляват автоматично.
Това са само част от предимствата които можем да споделим с вас. За
повече информация, Моля посетете :
Озеленяването и напояването са двe неразделни дейности на бързо
развиващия се български пазар, затова ние Ви предлагаме едно коректно
сътрудничество, което може да бъде обсъдено и конкретно.
боти, излизащата под налягане Водна струя наподобява ефекта на разтворено ветрило.
Въртящи се разпръсквачи. Въртящите се разпръсквачи са страхотни за средни по размер градини и тревни площи. Те се състоят от основа и въртяща се част с 2 или 3 ръкава. Ръкавите имат водни струйници в краищата си. Струйниците на някои модели могат да се настройват. Въртящите се спринклери разпръскват водата бързо. Някои видове се предлагат с възможност за издигане на основата на голяма височина.
Стационарни разпръсквачи. Стационарните разпръсквачи се монтират ниско до земята, обикновено върху
Техника за градината
Сърцето на всяка поливна система е негово величество разпрьсквачьт. Колкото и добре да сте организирали и автоматизирали системата, осигуряваща животворна влага за вашата градина или поляна, сбъркате ли с разпръсквача, можете да започнете отново. Ако нямате под ръка печен консултант в тези системи, много е вероятно да посегнете към неподходящ, тъй като разнообразието от видове и размери е адски голямо. Независимо дали избирате разпръсквачи за съществуваща поливна система или започвате от нулата. За да не напоявате излишно съседските дворове, както и за да предпазите пространството около дома си от мини мочурища с джвакаща трева и кал, запознайте се с основните видове разпръсквачи за домашната поливна система с Яна Илиева
Преди да направите подходящия избор на разпръсквач, или иначе казано спринклер, трябва да свършите малко домашна работа. Първо, да вземете предвид размера на площта, която ще поливате. Игрищата за голф и спортните игрища, например, изискват напълно различна система - ако не и напълно различна конструкция - от тази за храсти, ниско пълзящи растения и малки тревни площи. Освен това, трябва да определите и условията на площадката, включително особености на почвата, количество и налягане на водата и множество други променливи параметри, които могат да влияят на поливането. Всички тези моменти са критични фактори в избора на разпръсквач, към тях се добавят и изискванията на самата поливна инсталация.
Няколкото основни типа разпръсквачи поотделно и в комбинация биха могли да ви осигурят доста гъвкави решение за оптимално поливане на всеки тип градина
Та, съществуват
ПЕТ ОСНОВНИ КОНСТРУКЦИИ
на спринклери: импулсни, пулсиращи, въртящи се, стационарни и мобилни.
Импулсни разпръсквачи. Импулсните разпръсквачи имат един единствен струйник, който се намира близо до земята. Той е по-малко податлив на запушване от останалите видове и местоположението му го прави устойчив на вятър. Той полива бавно голяма площ в кръг. Някои подобрени модели могат да поливат и само част от кръг. Той използва по-ниско налягане и по-малък дебит на водата в сравнение с останалите видове разпръсквачи.
Пулсиращи разпръсквачи. Виждали ли сте ефектните Ветрилооблазни водни струи? Цялата тази водна феерия се дължи на системата за поливане, изградена от пулсиращи разпръсквачи. Предназначението им е предимно да освежават през чести интервали от време площ, засадена с флора, която се нуждае от по-интензивно поливане. Повечето модели спринклери от този вид разпръскват множество струйки вода от дълга тръба, простираща се по цялата дължина на разпръсквача. Полезно е да ги ползвате, ако предвиждате бързо поливане на големи пространства в правоъгълна или квадратна форма. Вградена трансмисия задвижва напред-назад бавно водната тръба. Благодарение на това, когато разпръсквачът
Дозираното и равномерно напояване е изключително важна предпоставка за поддръжка на растителността в добро състояние. За да запазим тревните площи в добро състояние през летните месеци е необходимо ежедневно обилно и равномерно поливане на тревните площи, с точно определено количество вода.
Поливната система помага за решаването на този проблем имайки предвид, че:
1. Чрез програматорът на системата се настройва часът, в който автоматично се стартира поливането. Обикновено поливането се осъществява нощно време, между 24 ч. и 8 ч. сутринта. Това се прави, за да не прегори тревата от слънцето.
2. Чрез програматора се настройва времето, за което ще се полива дадена площ. В зависимост от сезона и изискванията на растителността времето за поливане се променя.
3. При желание от страна на клиента към системата се добавя датчик за дъжд, който при определено по датчика наличие на валежи изключва автоматично системата и отново я включва при намаляване на въздушната и почвената влажност.
4. Един от клоновете, които захранва програматора, захранва капковото напояване предназначено за напояване на дървета ,храсти и цветя.
5. Поливната система предотвратява субективния фактор при ръчно поливане от:
-нередовно поливане
-недостатъчно поливане
-неравномерно поливане
6. При наличие на поливна система ще забравите за маркучите, които се налага да опъвате през целия двор, за да поливате.
7. При наличие на поливна система няма да Ви се налага ежедневно да заплащате на човек , който да полива.
Много често се споменава че евреите направили от пустинята рай но това е така просто защото те са измислили поливните системи. Чрез поливната система Вие икономисвате време, вода и пари.
Ние осигуряваме гаранция от 24 месеца за изградените от нас поливни системи. При евентуална поява на течове в този период ще отстраним повтедата безплатно.
Чимове в градината
Засаждане и експлоатация на чимовете
Подготовката на почвата е подобна като процедурите при засяване.
Чимът би трябвало да се посади на добре подготвена почва. Подготовката на почвата включва: пригладете добре, освободете от плевели, трева, скали, и другите остатъци. На места ако е необходимо може да се изкопае почвата, ако има голяма разлика в нивото. След което изорете с гребло, но почвата не би трябвало да бъде твърде рохка. Ако има неравности те ще се видят много явно след посаждането на чима. Когато свързвате чимовете с пътечка или алея не забравяйте да поставите чимовете с 2-3 сантиметра по-ниско.
Напояване преди да посаждане
Почвата трябва да се промие задълбочено 24 часа преди посаждане на чима. Защото е трудно да се напои основната почва след като вече сте поставили чимовете. Ако почвата не е промита добре, ще изпие влагата от чима и тогава чимовете може да не прихванат.
Съхранявайте чима на сянка под добър подслон
Чима е нетраен продукт. Той гние бързо когато се съхранява при високи температури. Поради тази причина би трябвало да засадите чимовете незабавно след като ви ги доставят. Чимовете който ще поставите последни би трябвало да се съхраняват на сянка за да се намали изсушаването. Ако чимовете изглеждат сухи незабавно ги освежете с лек душ.
Засаждане на чимовете
Вашата работа ще бъде по-лесна ако засаждате чимовете от най-дългата права граница. Ако вие садите чимовете в с припокриване ( както се редят тухлите ), границите няма да се виждат значително. Краищата могат да се оформят с лопата или с нож. Място за паркиране може да се оформи като се подредят плочи върху чимовете, обаче избягвайте това веднага след посаждане на чимовете.
Контактът между почва и трева помага за добро вкореняване
Торфът по-лесно ще пусне неговите корени в почвата, когато има добър контакт между чима и почвата. Нежният натиск върху чима може да бъде полезен. Големите натиски върху посадените чимове трябва да се избягват, защото те носят повече вреда отколкото полза. Полейте моравата веднага след засаждане.
Позволете на тревата да почине
Избягвайте голям трафик върху моравата за две-три седмици. Нужно й е време за да се установи контакт.
Напояването е задължително
Доброто поливане е необходимо за да се получи добър резултат. Нужно е да полеете тревата веднага след полагането й. Тревата и почвата под нея трябва да са непрекъснато влажни докато не се осъществи контакта между тях.
Количеството вода която ще бъде използвана зависи от атмосферните условия. Имайте предвид ,че горещото и ветровитото време изсушават тревата много бързо.Ние препоръчваме да промивате на всеки втори или трети ден в началото, и постепенно разширявайте диапазона между дните до прихващането на корените на тревата. Не забравяйте, че почвата се държи непрекъснато влажна докато тревата прихване.
Напълнете пролуките с фин пясък
След посаждането на чима, запълнете малките пролуки с фин пясък или пръст примесена с пясък в съотношение 70%-30%. Можете да ги изтеглите с мрежа за влачене за да изравните веднага след полагане. Бъдете внимателни тревата е нежна.
Височина на косене
Косете тревата както обикновено за препоръчване на височина 3 - 4 см. Не режете повече от 1/3 от височината на тревата на едно косене.
Наторяване
Три седмици след посаждането на чима, е препоръчително да наторите моравата с около 1 килограм на NPK-тор (16-4-12)* на 10м2 или друг аналогичен тор . Това наторяване би трябвало да се повтори след 6 - 8 седмици. * 16% Азоти, 4% Фосфати, 12% Калий.
Отложете вертикално рязане
Изчакайте около 2 месеца преди да режете тревата вертикално. Вертикалното рязане е препоръчително когато тревата е в добрия си растеж през Април-Май или Август-Септември.
Проблеми и техните решения
Торфът не прихваща:
Ако до 10 дни след посаждане торфа не прихване проверете дали е влажен и и се полива редовно. Места които са на сянка трудно прихващат ,затова ние препоръчваме да не засаждате чимове на сенчести места.
Кафяви или сиво-сини места:
Плесените могат да атакуват торфа, обаче, в голям брой от случаите, такива проблеми при скоро посаден торф са причинени от липса на влажност.
Изграждане на нови тревни площи
Значението на тревните площи в дворните пространства има няколко аспекта:
- С равната си повърхност и наситен зелен цвят оказват благоприятно художествено-естетическо значение, успокояват нервната система.
- Поглъщат голямо количество от прах и предпазват почвата от прекомерно прегряване, с което създават своеобразен микро климат.
- Предпазват почвата от ерозия.
- Създават фон за растителните групи и акценти в градината, както и контраст с декоративните настилки и цветните групи/бордюри.
Време на засаждане:
За климатичните условиа на България най-подходящото време е края на лятото (август-септември). В този период новозасятата трева получава достатъчно влага и кореновата система укрепва добре, за да понесе зимните студове. Друг подходящ период за засаждане е март - май, преди започване на летните засушавания и горещини.
1. Ако предназначеното за изграждане на нова тревна площ място е заплевено желателно е да третирате с подходящ хербицид. След 2 - 3 седмици трябва да се прекопае добре на дълбочина 10-15см., като основно се почисти от камъни, корени и пръстта да се раздроби и заравни добре. Това е момента за окончателно оформяне на терена - заравняване, оформяне на хълмчета и т.н. Не допускайте напълно равни участъци, осигурете макар и минимален, но достатъчен наклон за оттичане на водата.
Техника на изграждане:
Ако почвата е напълно непригодна, желателно е да внесете нова плодородна почва в пласт дебел 15-20см., ако почвите са глинести, добре е да се прибави пясък, ако са песъчливи-прибавете торф за задържане на влагата.
Наторете с оборски или друг органичен тор и заравнете много добре с гребло.
2. Определящо за подбора на тревните смески е местоположението, вид и влажност на почвата и начина на използване на тревните площи. Предлагат се универсални, многокомпонентни смески, подходящи за всякакви терени почвено-климатични условия - за слънчеви или сенчести места, сухи или влажни почви, спортни терени и детски площадки с издръжливост на утъпкване. Смеските подпомагат развитието си взаимно и имат еднакви изисквания към почвоподготовка, поливане и торене.
За специални ефекти се предлагат така наречените "Мавритански поляни" - смески от треви и полски цветя, които не се косят и създават естествени поляни, цъфтящи през целия вегетационен сезон.
3. Като препоръчителна норма за засяване на 100кв. м. се дава от 3 до 5 кг. в зависимост от желаната бързина за постигане на ефекта на плътен тревен килим. В наклонените участъци и покрай бордюрите завишете посевната норма.
4. Площта за засяване се разделя на сектори, тревните смески на части и се извършва кръстосан ръчен или машинен посев за по-равномерно разнасяне на семената. За по-равномерно разпределение на семената може да прибавите към тях пясък. Покрийте семената с тънък пласт пясък или торф в зависимост от почвата, валирайте с валяк или трамбовайте с дървени дъски. Оптималната дълбочина на засаждане е 1см.
5. Торете с комплексен NPK (азот, фосфор, калий) веднъж на всеки сезон - пролет, лято, есен, като в периода на усилената вегетация (май-август) използвайте и 3кг/100 кв.м. амониева силитра веднъж на 3 седмици.
6. Първата коситба на новозасятата трева се прави на по-голяма височина на тревата 6-8см. През активния вегетационен сезон косете на височина 2-3см. ежеседмично, за сгъстяване на тревата, преди зазимяване оставете тревата на височина 5-6см. Валирайте ежемесечно след косене за да заравните добре терена, като ако е необходимо преди това грапете (почиствайте мъртвата изсъхнала трева) и аерирайте, по-тежките глинести почви.
7. Поливайте редовно, леко, повърхностно рано сутрин и вечер, особено през сухите периоди.
8. При поява на жълти петна, мъхове и прекалено плевели се консултирайте със специалист и използвайте селективни хербициди и препарати, в комбинация с грапене, аериране и вертикулиране
Чимове
Като алтернатива за постигане на бърз ефект могат да се използват чимове - изрязани ивици трева с дебелина 6-7 см. и вариращи размери, които се нареждат върху много добре подравнен и почистен терен с 1-2 см. пясък за дренаж, в права линия, по наклона на терена.
Фугите се изравняват с гребло, допълват се със смес от почва и пясък за по-бързо съединяване. Уплътняват се с дървена трамбовка и се поливат редовно
Стайните цветя през зимата
Стайните цветя внасят живот, цвят и аромат през зимните месеци у дома.
Ако сте си купили растение, което цъфти през зимата, ето няколко основни неща, които трябва да знаете за неговите нужди през мразовития сезон.
По-слабата светлина през кратките зимни дни забавя по естествен начин растежа на стайните растения, поради което те не се нуждаят от много храна за фотосинтеза.
През зимните месеци прекратете наторяването и ограничете поливането. Излишната вода изпълва въздуха в почвата, като лишава корените от кислорода, от който имат нужда, за да се развиват добре. Така корените лесно загниват.
За поливането се доверете на пипаме, а не поливайте "по график". Горният слой на почвата (около 2-2,5 см) в саксията или сандъчето трябва да изсъхне напълно. Добре е обаче често да пръскате зелената част на растенията тъй като през зимните месеци в повечето жилища въздухът е изключително сух и влагата от растенията бързо се изпарява.
Правилото за поливането важи и за торенето. За цъфтящите растения използвайте 1/2 от количеството, което ползвате през останалото време на годината, а за декоративно листните - 1/4. Из- лишната тор прави растенията слаби и източени.
Добре е в помещението да поддържате температура на въздуха между 7 и 12 градуса.
Помислете къде в дома си да преместите растенията, така че те да получават възможно най-много светлина. Подходящо място са южни или източни прозорци.
Дръжте растенията далече от течение и отоплителни уреди. В противен случай листата ще започнат да пожълтяват и да падат.
Цикламата цъфти в продължение на близо 8 седмици. Идеалното място за нея е южен прозорец. За да е здрава и да цъфти, максималната температура не бива да се качва над 15 градуса, а минималната трябва да е 4. В стаята обаче не бива да става течение.
Поливайте отдолу, сипвайте по-малко вода в чинийката. Азалията цъфти 10 седмици. Подходящ е източен,западен или северен прозорец. Температурата трябва да е постоянно около 15 градуса. Помещението трябва да е с висока влажност на въздуха. Затова трябва да поставите саксията върху поднос с вода.
Важно за отглеждането на азалията(рододендрон) е, че тя не обича варовита вода.
Можете да я поливате с дъждовна вода или пък да добавите в съда с водата, която ще използвате, едно пакетче чай около 24 часа преди поливането. Другият важен момент е начинът, по който трябва да се полива азалията. На практика цялата почва е обримчена с корени и водата често стои на повърхността вместо да попие. Затова саксията с азалията трябва да се постави в леген с вода и да се остави водата да попие добре в цялата саксия.
Коледният кактус цъфти 12 седмици. Температурата трябва да е между 23 и 10 градуса. Идеалната обаче е 15 градуса. Коледният кактус обича светлата позиция (на източен или северен прозорец през зимата), но трябва да е далеч от пряка слънчева светлина. Докато цъфти, листата трябва редовно да се пръскат. Избягвайте поливане с варовита вода. Когато образува цветни пъпки, растението не бива да се мести.
Хризантеми
Хризантемите са източните перли.
Очарователните и пищни хризантеми украсяват градините от юли до късна есен, когато повечето растения отдавна са завършили своя цъфтеж и вече се готвят за следващия сезон.
Независимо от дъждовете, ветровете и студа, ярките цветове с хладно превъзходство и горчив аромат се запазват непроменени понякога до Коледа.
Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през III в пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония, където се развива усилена селекционна дейност. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот.
В Европа е пренесена през XVII в, но по-голямо значение като декоративна култура придобива през последните 150 г.
Днес сортовото разнообразие на хризантемата е изключително голямо, а технологията на оглеждане дотолкова усъвършенствана, че позволява получаването на рязан цвят през цялата година.
Не са капризни, но все пак имат нужда от малко внимание.
Отглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина.
Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30оС, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа.
Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески, където рН и хранителните вещества са оптимизирани. Засаждането се извършва на лехи, като на 1 м2 се разполагат 48-50 растения за едро цветните и 35-40 за букетните сортове. Сроковете на засаждане се съобразяват с желаното време за получаване на цвят и от сорта.
За три месеца могат да цъфнат.
Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13-часов ден. Специфичните изисквания на растението към температура и продължителност на деня се използват за регулиране периода на цъфтеж и получаването на рязан цвят за по-дълъг период. За някои сортове има разработена технология, при която е възможно получаването на цветове за три месеца.
Грижи
По време на вегетацията хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и растително защитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели.
Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрила, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда.
Албиция - Копринено дърво
ALBIZZIA Durazz. /Сем. LEGUMINOSAE /
Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво.
Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.
Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
Използва се като особено красиво парково и алейно дърво за единично и групово засаждане в парка. У нас е все още слабо застъпено и заслужава да намери по-голяма употреба в южните краища на страната.
От рода е известен само един вид, а именно:
Al. julibrissin Durazz (Юлибрисиновата албиция или "Коприненото дърво").
Отечество - Персия до Китай. Представлява малко дърво, 6-8 м високо, с гладка кора и рядка, широко чадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета. Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежно розови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от края на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението. Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността. Светло и топлолюбива е.
Фигури за градината
За градината, аранжирана в традиционен български стил.
Декоративен кладенец:
Колички, които можете да използвате за декорация:
Каруци с бурета за избата и за дома като цяло:
Малко по специфични артикули като - черешово топче...
И много още красиви фигури - на животни, растения, градински джуджета...
Зелена трева за вашата градина
Ако сте любител на зелените и свежи морави, трябва да ви предупредя, че трябва да сте много тарпеливи.
Ето как да накарате съседите да ви завиждат. За да расте тревата в градината ви красива и силна, следвайте тези стъпки:
* Наторете моравата в началото на пролетта, когато започне да расте и още веднъж през есента, малко преди тя да изпадне в зимна летаргия.
* Всеки път, когато косите тревата, премахвайте само 1/3 от височината и.
*Повечето видове тревни смески се нуждаят от около 2 - 3 см.вода на седмица. Ако не можете да прецените, колко време да трае поливането, можете на няколко места да поставите дъсчици, върху които да отбележите това разстояние, като мярка.
* Ако тревата е прекалено мека и мочурлива, причината най - вероятно е загниване на корените в резултат на прекомерно поливане или наторяване. Когато е в малки количества,сухата трева или листа на повърхността предотвратяват сбиването на почвата и задържат необходимата влага, но дебелият слой е пагубен. Той действа като найлонова покривка, която задържа водата, хранителните вещества и въздуха, а това е всичко, от което се нуждаят корените на вашата морава, за да се развива добре. Този слой също така може да стане убежище за вредители и болести.
*Ако вече имате този проблем, добре е да почистите веднага моравата от изсъхнала трева, листа или клони, за да я "проветрите" и не я преполивайте - по - добре по - рядко, но с достатъчно количество вода.
Вода
Водата е нужна за правилният растеж и развитие. Не забравяйте, че тревата е 80% вода. Нужно е да се полива редовно с необходимият воден режим.
Косене
Добрият тревен килим се получава чрез редовно косене. То трябва да става с косачка, всякакви други методи ако не се забраняват, то не се препоръчват. Първите няколко коситби се извършват с височина на ножовете 8-9 см., а в последствие е добре да се подържа на 5-6 см. Има правило, което казва, никога да не се отнема повече от 1/3 от тревата при едно косене, за това косете по-често. След поливка не се коси.
Плевене
Плевели винаги е имало и винаги ще има. Плевете винаги когато можете и колкото можете. За целта могат да се ползват селективни хербициди.
Валиране
За поддържане на тревната площ равна (без грапавини), е необходимо редовно валиране с 100 кг. валяк. Чрез него корените се разпределят равномерно в повърхностния почвен пласт и тревата не се надига на туфи. Валирайте след косене.
Грапене
Това е изваждане на мъртвата и суха трева от основата на тревния чим. Разресване - поне два пъти годишно. Има специални гребла, служещи за тази цел. На пролет то е задължително
Аериране
Извършва се с цел да подобри естествения въздухообмен. Обикновено се извършва преди пролетното и есенно наторяване. Аерирането се извършва със специални машини, но може да се използва и обикновена вила, с която се набожда равномерно целият терен.
Подхранване
Колкото по-често се коси и използва тревната площ, толкова по-често тя се нуждае от подхранване. Тревата трябва да се тори с комплексен тор (азот, фосфор, калий) 3-пъти годишно.
Веднъж в ранната пролет, отново в средата на лятото и още веднъж през есента.
Пролет - основно подхранване .
Есен - калий за подсилване устойчивостта на тревата срещу студ и болести през зимния период.
В периода на вегетация (май, юни, юли, август), когато поливането и косенето са чести, е добре да внасяте амониева селитра с норма 3кг/100кв.м веднъж месечно.
Първото нещо в началото на толия сезон е, да се убедите, че косачката ви е в изправност. За улеснение можете да се ръководите от инструкциите на производителя. Почти всяка година е нужно тя да се "постегне".
Обикновено ремонтът се състои в наостряне на бръснача, замяна на щепсела, почистване на вентилатора и предната решетка, смяна на маслото и на филтъра за бензина (ако косачката ви е такава).
Ако пренебрегнете тази проверка, повредената или с изхабени части косачка може да навреди на вашата морава, но и на самите вас.
Аранжирайте красиво и с вкус вашите зелени площи и градини.
Английските градинари казват, че ако спазвате тези седем правила след 100 години ще имате прекрасен тревен килим!
Трева и камък
Няколко интересни предложения за оформление на пътечките във вашата градина.
Прекрасно съчетание от трева и камък.
Азиатски мебели от тиково дърво и минди
Фирмата Asia New Art е официален вносител на мебели и аксесоари от екзотични дървесини.
Тиковото дърво произхожда от мусонните гори на Лаос, Бирма и Тайланд. Единствено там и в Индонезия, където преди 150 години холандците създават първите тикови плантации, е налице специфичното съчетание на почвени и климатични условия, което създава неповторимите качества на този тип дървесина.
Тикът почти не поема външна влага и химикали. Минимално се изкривява. Отлично се поддава на обработка. Невероятната му здравина е съчетана с лекота (теглото му е по-ниско от това на дъба).
Внимание - керуинг!
Това е младият тик. Който залива пазара. Безспорно евтин е. Обработката му също е евтина, благодарение на съкращаването на някои важни процеси. Не съдържа нужното количество масла и смоли и затова не е така здрав и устойчив, както възрастното дърво. Мебелите от него се разсъхват и под влияние на слънцето и дъжда , загубват първоначалния си цвят и блясък. Щедрото предлагане на млад тик се дължи на отборната сеч, извършвана на всеки пет години, следствие на която от 3000 тикови дървета на хектар в плантацията за около 80 години остават само 150. Истински ценни.
Поддръжка

Фирмата предлага разнообразие от тикови мебели - маси, столове, шезлонги, сервизна маса и др. от тиково дърво, което е изключително устойчиво.
Единичен или двоен шезлонг за вашата почивка и релакс в градината.
Кресло и маса от масивно Минди:
Полезни съвети за любителите на цветята
Черупките от яйца са с много богато съдържание на калций, без който не могат например бегониите или богородичната трева (медник). Натрошете много ситно черупките и минимум веднъж на три месеца ги смесете с горния пласт пръст.
Цветята не обичат да стоят на течение, затова докато се проветрява, е хубаво да се поставят в ъглите вазите и саксиите с цветя.
Утайката на кафето е чудесен тор, който прави листата силни и здрави. Един или два пъти в месеца разрохвайте пръстта с вилица, не по-дълбоко от 2-3 см, за да не нараните корена, и напръскайте със студената утайка.
Суроватката унищожава листните въшки. Разтвор от една част суроватка и една част вода е добро средство и против гъбичките. Пръскайте един път седмично.
Напръсканите или полети със студено кафе и черен чай растения също ще се излекуват от листните въшки.
Ценни минерални вещества и микроелементи съдържа прясното мляко, което се отразява изключително на растежа. Веднъж-два пъти в месеца поливайте цветята с разтвор от една част мляко и три части вода.
Ако забодете няколко кибритени клечки с главичките надолу в пръстта на саксията, бъдете сигурни, че ще се справите с въшките и акарите, които от своя страна не понасят фосфора.
Ако искате да осигурите оптимална среда за растеж на влаголюбивите си растения, поставете сложите саксията в друг, по-голям и водонепропусклив съд. Запълнете междинната празнина с торф и мъх и ги полейте обилно. Така ще постигнете по-високо ниво на атмосферна влага (особено подходящо за папратите). Или напълнете подложната чинийка с измит чакъл, едър пясък и камъчета и ги покрийте почти догоре с вода. Разположете саксията с растението отгоре, като внимавате дъното й да не е в пряк контакт с водата, иначе почвата ще се пренапои.
За да съхраните по-дълго висящите растения, ги потапяйте периодично в хладка вода.
Ако в саксиите се появи червей, трябва да се постави в тях гнила ябълка. Скоро той ще се премести в нея.
Листата на фикуса ще получат хубав зелен цвят, ако се забърсват с кърпа, потопена в топла бира.
Цветята се поливат или сутрин, или вечер, но никога на обяд.
Цветята не се поливат с много студена вода, а с престояла.
Цветя във ваза ще останат по-дълго време свежи, ако във водата се сложи щипка сол.
Поставете малки картонени кръгчета около стъблото на цветето, върху горната повърхност на саксиите. Така влагата в тях се задържа по-дълго. При дълго отсъствие от дома, е хубаво да се постави една мокра гъба върху пръстта в саксиите. Цветята постепенно ще смучат от влагата и няма да изсъхнат.
Неразцъфнали цветя се потапят в немного студена вода, примесена с несварено прясно мляко.
Клюмнали лалета се освежават, ако се оставят известно време под светеща електрическа крушка.
За градината през Януари
Ето че почивните празнични дни почти отминаха и за съжаление всички трябва да се завърнем към обичайните си задължения, които бяхме изоставили за кратко по празниците...
Едно от нещата, които очакват нашето внимание са цветята и всички растения в нашия дом и градина.
Дните скоро ще започнат да стават по-дълги и всичко, от което се нуждаете е времето да се запази топло и сухо, за да откриете "годината" във вашата градина.
Сега е време да направите избор на семена за посев и да решите, на какви цветя искате да се радвате през лятото. Ето някои основни грижи, които можете да положите в този момент за различните видове растения.
Храсти и дървета - Почистете широколистните от мъртви или заболели клонки.Ако се очакват студове, защитете пъпките на рано цъфтящите рододендрон и азалия с найлонови торбички. Разрохкайте почвата около корените на ново засадените храсти, в случай, че се е сбила от студа.
Рози - Засадете ги задължително в меко и сухо време.
Тревисти многогодишни - Орежете корените на многогодишните (флокс и т.н.)
Алпийски - Покрийте ги със ситно натрошен камък или варовик.Така ще ги защитите от охлюви и плужеци.
Луковични - Когато се появят първите листа, разровете пръста наоколо с малко гребло.
Едногодишни - Ако времето позволява, оформете гнезда и лехи за засаждане на едногодишните.
Тревни площи - Почистете от сухи или изгнили листа и излезли на припек голи червеи.
Езерце - ако сте любител на декоративните рибки, поставете в езерцето една гумена топка, за да оставите дупка за кислород, в случай, че водата замръзне.
Основни грижи - В слънчев и топъл ден, проветрете добре оранжерията,ако имате такава, за да предотвратите развитието на плесен. Пригответе семената и почвата за засаждане на едногодишните през пролетта.
Narcissus tazetta "Paperwhites"
Наричан " жълт " нарцис или " кичест " нарцис, той всъщност е луковично растение със снежно бели кичести цветове, което пренася градината вкъщи през зимните месеци. Част от семейство Amaryllis, ботаническото име на рода е Narcissus.
Жълтия нарцис може да роди цели 20 цвята на едно стебло. Повечето цветя са ароматни, а луковиците по принцип са диворастящи, в места с не студен климат. По тази причина, Tazettas, лесно се гледа в парникови условия. Изберете видове като " Ziva " с чисто бели цветчета или " Nazareth " с кремави венче листчета и светло жълта чашка.
Използвайте най-горния рафт на вашия хладилник, за да запазите луковиците и когато сте готови да ги засадите, напълнете половината до ? от съд по ваш избор с необработена пръст за саксии (смесена с едър пясък, перлит или дървесна кора). Поставете в нея луковиците, а за да ги задържите на едно място, струпайте около тях речни камъчета. Вместо камъчета, можете да разпръснете наоколо семена от райграс, за още по-натурална основа. След като ги засадите, полейте ги добре. Изчакайте докато повърхността на почвата изсъхне и тогава полейте отново.
Осигурете силна дневна или изкуствена светлина, за да избегнете отслабването на стеблата.
След като луковиците покълнат, поливайте едва когато повърхностният слой на почвата е сух, а това означава 2-3 пъти в седмицата. Не е необходимо да използвате тор. Много разсадници и градински центрове разполагат с луковици за нарциси, които специално ще бъдат отглеждани на закрито през зимата. Преди да купите, помислете за възможността да сменяте саксията, за да създадете условия за многократен цъфтеж през пролетта.
Подходящо време е да се замислите и за набавянето на семена за разсад за зеленчуковата градина - домати, пипер, патладжан, главесто зеле и т.н.
Не е желателна януарската резитба на овошките, защото в студеното време няма растежни процеси и по-голямата част от тъканите не зарастват и загиват при мястото на отреза. Най-подходящия момент за това е през февруари.
Борба с подземните вредители
Летните месеци в които подземните вредители нарушават спокойствието на всеки градинар, като унищожават посевите отмина, но нека да помислим за предстоящата година от рано.
На пазара се предлагат различни методи, но от опит ви гарантирам, че електронните устройства за борба с вредителите наистина помагат особено срещу къртици.
Вече съществуват електронни прибори, които гонят вредителите от дома и двора. При това без никакви странични и неприятни ефекти. За действието на такива уреди за борба с къртици, мишки, плъхове, съсели, невестулки и катерици, както и за начина на използването им разказва Стефан Куцаров
Къртиците са дълги 10-20 сантиметри, живеят изцяло под земята и са от категорията на насекомоядните животни (не са гризачи!).
Реално те не виждат, а само долавят наличието на светлина. Хранят се с червеи, насекоми и техни ларви, но не ядат корени и грудки на растения, както мнозина си мислят. Дневната им дажба е между 70% и 100% от тяхното тегло и в търсенето й копаят хоризонтални проходи непосредствено под повърхността на земята. Работоспособността им е учудваща - регистрирани са случаи една къртица да прокопава 60 метра проходи за 24 часа.
Купчинките изхвърлена пръст (къртичини) са по-малката беда, въпреки че в продължение на месец само една къртица може да направи до 200 (по 7 на ден!). Реално къртиците унищожават земните червеи, с което постепенно се влошава качеството на почвата. Затова съветите за изгонване на къртиците чрез химическа обработка на почвата с цел унищожаване на червеите не са особено добри.
Поради разравянето на пръстта под растенията (където обикновено има най-много червеи) корените им "увисват" и не осигуряват достатъчно хранене. Към тази косвена вреда за растенията се прибавя още една - нерядко проходите на къртиците биват използвани от гризачи, които се хранят с корени и грудки. Пораженията от къртиците са най-големи в края на зимата и началото на пролетта, когато почвата е най-мека.
Електрониката срещу къртиците
Електронните прибори се използват да изплашат и изгонят къртиците от определен район, без да ги унищожават, с което не нарушават равновесието в природата.
Приборите представляват тънко цилиндрично тяло от неръждаем материал с дължина около 40 сантиметра и диаметър около 5 сантиметра. Забиването им в земята се прави само чрез натиск и в никакъв случай чрез удари. За улеснение почвата предварително може да се намокри. Някои фирми предлагат като допълнително приспособление към прибора свредел за пробиване на отвор в земята. Повечето модели въобще не стърчат над повърхността на земята и не пречат на ходенето и косенето на тревата. След поставяне на прибора празното място около него трябва плътно да се запълни с пръст.
Най-често приборите се захранват от батерии (обикновено кръгли за джобно фенерче) и работят с един комплект от 4 до 6 месеца. Съществуват модели, захранвани от слънчеви батерии, които същевременно зареждат и вградения акумулатор. При липса на условия за зареждане, акумулаторът осигурява работата на прибора в продължение на 1 седмица.
Електронен уред за борба с подземните гризачи- къртици, сляпо куче, полски мишки.
Подземните гризачи са със закърняло зрение, но за сметка на това имат силно развит слух. Тази тяхна физиологична особеност дава възможност за ефективна борба с тях. Електронните уреди за борба с подземните вредители излъчва звукови вибрации, които се разпространяват чрез почвата и въздействат върху слуховия апарат и нервната им система.
Звуковите вибрации се разпространяват в кръг с диаметър до 32м. и покриват площ до 800м2.
Формата и честотата на вибрациите са сходни със сигналите на предстоящо земетресение.
Естествените инстинкти за самозащита на подземните гризачи ги принуждават да напускат охраняваната площ, търсейки по-благоприятни места.
Степента на ефективност на уреда зависи от:
- Параметрите на почвите - сухите и песъчливи почви по--слабо провеждат звуковите вълни
- Качествето на батериите
Електронен уред срещу подземни гризачи KR 7
Той издава вибриращ звук с променящи се параметри и през различни интервали от време. Това дразни и плаши подземните гризачи и ги принуждава да напуснат охраняваната територия.
Електронният уред срещу подземни гризачи е напълно безвреден за хора и домашни животни.
Електронният уред срещу подземни гризачи е ефикасен срещу Къртица /Talpa Europea, L./ и Сляпо куче /Spalax Leucodon/. Уредът не влияе на червеи, попови прасета и други подземни насекоми.
ИНСТРУКЦИИ ЗА УПОТРЕБА:
1.Развийте капачката на уреда обратно на часовниковата стрелка.
2.Извадете вътрешното тяло.
3.Поставете 3 бр. батерии /1.5V-R20/D/ по указания на етикета начин. В рамките на 15 сек. ще чуете вибриращ звук, което е индикация за работа на уреда.
4.Върнете вътрешното тяло в корпуса.
5.Завийте капачката на уреда по посока на часовниковата стрелка.
6.Посредством твърд предмет направете цилиндричен отвор в почвата и поставете уреда в него, заравяйки го до 3/4 от дължината му.
7.За да осигурите максимален контакт, притиснете добре почвата към уреда.
ВАЖНО
1.Не забивайте уреда с чук или друг твърд предмет.
2.Електронният уред за борба с гризачи работи с един комплект батерии 4-6 месеца. След този срок проверете и ако не чувате вибриращ звук - сменете батериите.
3.За да получите максимален ефект от работата на уреда, той трябва да бъде поставен в охраняваната площ след извършване на дълбока обработка на почвата, за да разрушите старите укрития на гризачите, и поне 2 седмици преди засаждане на културите.
4.Ефектът от работата на уреда се проявява след 2-3 седмици и зависи от вида на почвата и първоначалната плътност на подземните гризачи.
ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
Захранване: 4,5V/DС (3бр. D батерии)
Честота : 300-400 Hz
Ефективна площ: до 800 кв.м
Соларен уред против къртици
Описание
Прогонва неприятните вредители, живеещи под земята, от градините с ултрависоки кварцови трептения.
Действа без активни вещества с кварцови трептенияo не уврежда полезните насекоми и домашните животни.
Дълъг живот на действие благодарение на висококачествените електронни елементи.
Пуска се в употреба посредством соларна клетка.
Принцип на действие:
Прогонва къртиците посредством вибрации, но без да уврежда околната среда. Уредът просто се забива в пръстта.
Не уврежда почвата и водо източниците.
Технически данни:
Захранващо напрежение: акумулаторна батерия Mignon AA NiCd 1,2 V , 950 mAh. (при необходимост може да се подменя)
Тяло: устойчиво на атмосферните условия.
Област на действие: за около 700 кв.м в зависимост от вида на почвата.
Честота: 400 Hz +- 50 Hz само регулиращ се.
Пускане в действие: бутон за включване и изключване
Захранване: аморфен силиции в соларна клетка
Интервал: включване за 2 секунди, пауза от около 30 секунди.
Резервно захранване: акумулаторната батерия издържа около 7 дни при липса на слънчева светлина.
Готовност за включване в работа: незабавно дори и при наличие на незначителна слънчева светлина.
Wormie сензор за водата в саксията
Всички имаме цветя в дома и в градината.
На вашето внимание представям симпатичния червей Уорми, които следи за влагата в саксиите и индикира кога цветето се нуждае от поливане.
Той е подходящ за зимните месеци, когато не сме сигурни дали трябва да поливаме цветята, но също така е полезен и през останалите сезони.
Само трябва да поставите червея в саксията, като го забиете в пръста. И след това само трябва да наблюдавате неговия цвят.
Ако сензорът се оцвети в червено, значи влагата е достатъчно. Ако започне да избледнява, това е сигнал, че растението се нуждае от поливане.
Предлагат се разновидности с различни декорации, които са поставени на главата на Уорми - пчела, пеперуда, пате, калинка, гущер и охлюв.
Сензорите за вода се предлагат в различни размери. Освен с Уърми, любителите на растения могат да се сдобият с още две разновидности - пеперудата Бела и морското конче Сиймур.
Живият плет се сади през откомври
Октомври е най-доброто време за засаждане на декоративен или защитен жив плет особено когато става дума за растения, чиито листа опадват.
Вечнозелените растения, особено иглолистните дървета, се засаждат по-успешно през втората половина на април или между края на август и края на септември.
Браздата, в която ще засадите живия плет, се обработва поне на две лопати дълбочина. Тъй като повечето живи плетове се запазват за десетилетия, почвата трябва да бъде обогатена с голямо количество хумус.
В горния почвен слой се вкарва добре разложен оборски тор или торф. Компостната пръст, богата на хумус, ще свърши същата работа.
Ако почвата е склонна към киселинност след обработката мястото се напръсква с варовик и се прекопава повърхностно.
Растенията за живия плет трябва да бъдат добре вкоренени и в зависимост от вида да имат 5 до 8 силни клони. По правило се използват 2- до 3-годишни растения. Старите се хващат по-трудно, някои от тях загиват, а в плета, се получават дупки дупки.
При закупуване внимавайте растенията да са с еднаква големина и еднаква степен на развитие. Ако искате да се сдобиете, колкото се може по-бързо с широк жив плет, трябва да насадите 2 реда.
При едноредно засаждане на линеен метър отиват до 5 растения, при двуредно - от 6 до 8. Броят на растенията зависи от вида им.
Растенията се засаждат здраво, но не по-надълбоко, отколкото са били в разсадника.
Изключение прави птичият дрян, които се сади до долното разклонение.
След засаждането и поливането живият плет се подрязва.Така се установява равновесие между подземната и надземната част. В зависимост от силата на растежа клоните се скъсяват до две трети или половината от дължината им. Слабо растящите се орязват по-силно от бързо растящите.
За да не се оттича водата, краищата на браздата се повдигат. Като всички ново засадени дръвчета, и живият плет трябва да получи защитно покритие. Така студът няма да проникне бързо и дълбоко в почвата, освен това почвената влага ще се запази по-дълго време, а тя е крайно необходима за вкореняването.
Защитното покритие на живият плет обикновено се прави от листна шума опадала от дърветата през есента.
Летни грижи за розите
През цялата вегетация е необходимо почвата около розовите храсти да се пъддържа чиста от плевели и в рохкаво състояние. Задължително се отрязват прецъфтелите цветове.
При чайнохибридните рози и при розите Флорибунда прецъфтелите цветове се изрязват с малка част от стъблото. Отрезът се прави на 0,5 - 1 см над добре развито око (пъпка в пазвата на първия нормален лист след тройния) или по принцип на 10 -15 см под цветната дръжка.
Може да се извърши и колтучене - премахване на излишните лторасти, излезли след резитбата.
При парковите, минирозите и пълзящите (катерливите) рози повехналите цветове се премахват чрез прищипване, а при дивите рози и при шипките - те не се отстраняват, защото наесен плодчетата са елемент от декоративния ефект на растенията.
Съвет:
Розите за рязан цвят се отглеждат като специални насаждения - в оранжерии или питомници. Макар на много хоби-градинари да им се ще да режат от своите храсти рози за букети, специалистите препоръчват това да не се прави много често. Причината е, че така храстът се изтощва и животът му е по-кратък.
През лятото, в много сгъстените храсти, може да бъдат отстранявани клонките, които растат навътре. Не е желателно и честото поливане на градинските рози. Но ако времето е много засушливо, налага се те да се поливат в сутрешните или вечерните часове. Водата се подава под храста с малко налягане, за да може почвата да се напои постепенно.
Оптималната поливна доза е 20-30 л на кв. метър. Колкото по-малко вода при поливането попада върху листата на розите, толкова по-добре. Така се понижава опасността от развитие на гъбни болести (мана, ръжди и др.)
Подхранването на розите с торове през лятото също се извършва внимателно. То е необходимо най-вече на розите, на които е извършена лятна резитба. Използват се комбинирани торове със завишено съдържание на калиеви соли, които стимулират цъфтежа.
На бедни почви, в началото на юли, може да се тори с комплексен универсален тор (NPK), но в средата на месеца подхранването спира. Особено опасен в този период е хранителният елемент азот, защото той стимулира растежа и нарушава процеса на вдървесиняване на леторастите, а клонките и леторастите започват подготовката си за зимуване.
Пътека от камък
Направете си сами пътека от камък.
Пътеката или мрежата от алеи осигурява твърдо, сухо и безопасно стъпване, насочва и води посетителя, предпазва растенията и другите елементи на градината. Ако дизайнът е направен с усет и пътеката е внимателно конструирана, тя се превръща не само в път, но и в част от красотата и духа на Градината.
Плочо пътеките се използват върху твърдата земна основа, но могат и да пресичат потоци и езера.
Някои се сливат толкова добре с това, което ги заобикаля, че са съвсем дискретни, докато други са преднамерено очебийни и са аранжирани така, че да създават определен ефект.
Избират се камъни с гладка или леко наръбена повърхност. Умелият градинар може да си играе с разстоянията, размера, мотива и характера на аранжировката. Това му позволява да определя маршрута и темпото на посетителят, насочвайки го към по-дълбоко усещане и вникване в характера на Градината, докато се разхожда в нея. Така чрез контролиране на хода на разхождащият се човек, прикривайки и разкривайки различни пейзажи, може да бъде постигнат един интересен принцип при дизайна на Градината.
Поставяне
Разстоянията между камъните е средно около десетина сантиметра. Когато искате да забързате разхождащите се, полагайте камъните на по-големи разстояния, но не толкова далече, че стъпването да е нестабилно. Когато камъните са мокри това разстояние е доста опасно.
Уточнете местонахождението на вашите камъни преди да започнете изграждането на пътеката. Преди да монтирате камъните в земята, първо ги поставете отгоре, разходете се по тях, завъртете ги така, че да са удобни за ходене и чак тогава ги вкопайте и циментирайте. Местенето и въртенето на камъни е трудоемка работа и за да не викате хамали да местят насам натам, може да си сгънете вестници с формата на камъните, с които да извършите оразмеряването.
Заровете всеки камък, така че да стои на еднаква височина от нивото на земята като всеки от останалите камъни на пътеката, някъде между шест и осем сантиметра. Едно важно условие е горната повърхнина на всеки камък да бъде перфектно хоризонтирана. Като основно правило най-големите камъни определят оста на пътеката, затова първо положете тях, а малките могат да са и встрани от нея. Там където плочопътеката се разделя или пресича с друга, поставете голям разделителен камък, за да дава визуална и практическа стабилност на пресечната точка. На остри завои в пътеката се използват големи камъни за стабилно и удобно стъпване.
Сложете всеки камък така, че дължината му да е перпендикулярна на оста на този сегмент от пътя. Това не само ще накара камъка да изглежда по-стабилен, но и ще е по лесно да се стъпва на него отколкото ако е успореден на оста.
При изработването на поредица от камъни, поставяйте заедно такива чиито ръбове са почти, но не съвсем паралелни по най-голямата им възможна дължина: една равна страна до друга равна страна, вдлъбната си съответства с издадена. Разбира се всякакви такива форми са по скоро относителни, отколкото точни. Когато два камъка не могат да се напасват, добавете един или повече малки второстепенни камъни, чиято функция не е непременно да се стъпва по тях, а да завършат оформянето.
Стабилност
Убедете се, че всеки един камък е поставен точно на една и съща височина от земята, както бе казано по рано, или на постепенно увеличаваща се или намаляваща височина, когато е по наклон.
Обемисти камъни, наместени дълбоко и солидно в земята придават стабилност и устойчивост. По правило две трети от камъка трябва да бъде заровена, ако не можете да се сдобиете с такива дебели камъни подходящи за пътека, то използвайки по-тънките вие трябва здраво да ги циментирате в земята. След като установите точното място на камъка, изкопайте дупка, в която да налеете бетон, след което здраво циментирайте камъка за него като внимавате за нивото му над земята.
Същата стабилност, но за райони с по-мека зима, може да се постигне като в дупката поставите пясък и здраво го трамбовате. В случай обаче, че плочопътеката трябва да издържа голямо натоварване направете я наистина стабилна.
Алеите варират по сложност и форма от широки, елегантно наслани с камък, до плочопътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една Градина разбира се може да срещнете и от всички тях. А за по-сложните пътеки съответно и по-опростените, които могат да се изработят както от камък така и от дърво, бетон, филц, чакъл и много други.
Пролетните цветя се садят наесен
Грижата за лалета, зюмбюли и нарциси започва от октомври
Няма нищо по-красиво от градина, която се събужда от зимен сън, осеяна с цветове.
За да постигнем истинско удовлетворение от събуждането на живота в двора, е необходимо още през есента да засадим луковиците на пролетните гости.
По правило дълбочината на засаждане на луковиците е 2-3 пъти диаметърът на самата луковица. За да бъде операцията успешна, температурата на почвата трябва да е не по-висока от 9 С.
Ако луковиците бъдат посадени при по-висока температура, могат да се вкоренят неправилно или пък да поникнат стръкове, което при спадането на температурите по-късно ще увреди структурата на растението.
Участъкът, предвиден за зюмбюлите, трябва да е подготвен от по-рано, още през лятото, и почистен от плевели. Не по-малко от 10 дни преди засаждането на зюмбюла отново прекопайте мястото, след като сте разхвърляли минерални добавки върху почвата. Дълбочината на засаждане е около 12 см.
Добре е на дъното на ямичката да се посипе 2-3 см слой пясък. Зюмбюлът обича слънчеви места или полусянка. Оптималното разстояние, на което се засаждат луковиците, трябва да е 20 см.
Засаждането на момината сълза следва същия принцип. Но за нея изберете сенчесто или полусенчесто място. Обработваемият слой почва е дебел 25-30 см. Момината сълза предпочита добре дренирана, слабо кисела почва.
През лятото определеният участък трябва да бъде поддържан чист или пък да има засадени бобови култури, които трябва да се отстранят до края на септември. Непосредствено преди засаждането отново разрохкайте почвата. Ямките за засаждането трябва да са дълбоки 15 см.
За лалетата оптималната температура на почвата е 9-10 градуса. Дълбочината на засаждане е 12 см за по-меките почви, а за по-плътните - 9 см. Разстоянието между по-големите луковици трябва да е 7-8 см, малките можете да засадите по-нагъсто. Ако почвата е прекалено суха, след засаждането на дребно луковичните растения, нарцисите и лалетата трябва да ги полеете внимателно.
Зимният сън на гладиолата
С настъпването на по-устойчиви ниски температури от 0 до -3 градуса е необходимо да се погрижите за презимуването на луковиците на гладиолата. Изваждането им от почвата става в края на септември или началото на октомври.
Първо се откопават ранно цъфтящите сортове, после средните и накрая късно цъфтящите. Процедурата трябва да се прави в сухо и сравнително топло време. Ако температурата на въздуха е под 0 градуса, занесете луковиците в помещение с плюсови температури, тъй като бързо се повреждат. Не трябва да се прибират луковици с листа по две причини:
o    Първо, листата ще изпарят много влага, отнемайки я от луковицата, от което тя губи добрия си тургур и става мека.
o    Второ, листата често страдат от гъбични или други заболявания и различни вредители, които при съхранението могат да се прехвърлят и върху луковицата.
Ако времето е достатъчно топло оставете луковиците за няколко часа на открито. След това ги поставете в сандъче и ги отнесете в помещение с температура 20-25 градуса. След две денонощия е желателно да ги пренесете в помещение с температура до 35 градуса за 6-8 денонощия. После ги почистете от остатъците от стари корени и излишните горни части. Непременно отстранете болните луковици. След почистването им ги поставете в чист сандък и ги досушете в помещение с температура 18-20 градуса за един месец.
Поносимост между цветята
Цветята, колкото и да са красиви поотделно, не винаги се търпят едно друго.
Розата, карамфилът, орхидеята, лилията, момината сълза трябва да са сами, защото отделят токсични вещества и пречат на останалите.
Пагубно действа на съседите си и жълтата иглика.
Розата и люлякът не се обичат по простата причина, че всяка царица иска свободно пространство около себе си.
Карамфилът вехне бързо до розата.
Нарцисът, лалето и фрезията се търпят по между си, но край тях загиват други цветя.
Незабравката и нарцисът, лилията и макът, лалето и незабравката също не бива да са заедно.
Момината сълза не понася чуждо присъствие и повяхва. Тя пък от своя страна потиска виолетката.
Лилията и макът изглеждат красиви едни до друг, но цветчетата им клюмват много скоро.
Съд с ябълки близо до цветя отделя етилен и влияе лошо на цветята.
Полезните билки - Ментата
Мента (Mentha)
е род многогодишни тревисти растения от семейство Устоцветни.
Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента.
доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.
Запарката от мента подобрява кръвообращението, отстранява тежестта в стомаха и помага при разстройство.
Чаят от мента (2-3 чаши дневно) отстранява киселините.
Бихте могли да прочистите организма си с много течности - най-вече чай от мента, когато прекалите с храната по време празниците например.
От ментата става освен прекрасен чай - така и прекрасни коктейли за вечерите с приятели или когато сте сами с половинката ви.
Един от най-популярните коктейли приготвяни с мента е Мохитото.
Мохито (на испански: mojito) е традиционен кубински коктейл, който се приготвя от следните пет съставки: мента, ром, захар (или сироп от захарна тръстика), зелен лимон и газирана вода.
Комбинацията от освежаващ цитрус и дъх на мента прикрива силния опияняващ ефект на рома и прави коктейла подходящ за лятото. Приготвя се във висока чаша.
Името е умалително от думата mojo, която означава "африканска магия".
Петуния / Petunia hybrida, Petunia superbissima
РАЗДЕЛ: Декоративноцъфтящи
Описание: Още едно любимо цвете от нашите балконски, дворни и обществени градини, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна - намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединичо на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta - с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora - с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula - балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава.
Грижи: Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша.
Място: Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.
Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи.
Размножаване: Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.
Съвет на градинаря: Използването на неугнил тор или азотни торове намалява цъфтежа!
Китайски парк
Интересен китайски парк, за който коментарите от моя страна са излишни.
Снимките говорят сами за красотата на парка.
Палми за дома, градината, терсата, офиса..
Красивата палма олицетворява тропиците.
Съществува голямо разнообразие от палми и палмо подобни растения, които се отглеждат в България.
Но тук ще спомена само част от най-разпространените в нашата географска област.
Кокосова палма / Cocos nucifera
черупка е източник на твърди фибри, наречени coir, които се използват за направата на изтривалки за крака и четки. Листата се използват в някои райони на света за изграждането на покриви на къщи.
Палмата има - слаба нужда от вода и трябва да е изложена на пряка слънчева светлина
Описание:Тя има и огромна икономическа стойност. Съществуват множество разновидности, от палми джуджета до достигащи 20 метра дървета. Всички те имат величествени сиви стебла с корона от сложни жълто - зелени листа. Всяко листо е около 3-5 метра дълго.
Грижи:
Светлина: Обича силното слънце.
Влага: Понася суша, но харесва и влажна почва, стига тя да се отцежда добре.
Студ: може да издържи на студ и замръзване, но само за кратки периоди. Листата се обезцветят, а растението става податливо на гъбични заболявания.
Място: Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони между 26 градуса северна и южна ширина. Произходът на това растение не е известен, но мнозина смятат, че мнозина експерти смятат, че родината и са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан.
Размножаване: Поставете свеж кокосов орех (с черупката) до половината във влажна почва - ако почвата се поддържа влажна, растението ще поникне до 2-3 месеца. Растежът е бавен в началото, но се ускорява след като растението израсте. 
Вашингтония / Washingtonia
Родът обхваща два вида ветрилни палми, които външно приличат на Pritchardia, чийто под род са били до 1879 година.
Washingtonia развива здрави, издути в основата стъбла, които стават много високи и образуват почти кръгли ветрила, които за разлика от много видове палми, не падат, когато достигат определена възраст, те се обръщат надолу и обвиват ствола като облечени една над друга фусти. Оттук и точното американско наименование.
Семейство: Arecaceae, палмови.
Произход: Родината на палмата е северозападно Мексико и югозападната част на САЩ. Тя се среща заедно с друга растителност в района, в долините, близо до водни басейни, но също така и в сухи области.
Месторастене: старите екземпляри на слънчево, а младите на светло до полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст или глинеста градинска пръст с пясък.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява през 14 дни с намалени дози.
Важно: не се полива в сърцето на растението, за да не загнива.
Презимуване: На светло при 5-8оС. Полива се малко. Младите растения се пресаждат през пролетта, а старите само ако туфата напира да излезе извън съда. Необходим е добър дренаж!
Вредители, болести: щитоносни въшки.
Размножаване: през цялата година чрез семена.
Съвети за оформление: вашингтонията е солитерно растение, което расте доста бързо и изисква много място.
Предупреждение: опасност от нараняване по шиповете на листните дръжки.
В търговската мрежа се предлагат:
o Washingtonia filifera
Тя достига височина над 20 м при диаметър на стъблото 1 м. Дръжките на зелените до сиво-зелени листа са отчасти много бодливи, а сегментите са разрязани на върха. Между сегментите висят много дълги, бели, къдрави нишки. Плодовете са овални, дълги около 6мм и са черно-кафяви.
o Washingtonia robusta
За разлика от предишния вид, стъблото, което в основата си има форма на слонски крак, е с диаметър само 25 см. Без листните основи то е грапаво и сиво-кафяво на цвят. Ръбовете на листните дръжки на младите растения са изцяло покрити с бодли. В горната си част дръжките са с червено-кафяв оттенък. Нишките между листните сегменти, както и листните дръжки намаляват с напредването на възрастта.
Основата на листните дръжки заедно със ствола имат живописен вид. Вашингтониите растат доста бързо и в голям съд може да достигнат над 2 м ширина и 3 м височина.
Култивиране: Вашингтониите са любими декоративни растения и са подходящи за култивиране в саксии и контейнери. Като типично растение за студена къща, през зимата те не трябва да бъдат на много топло и тъмно място. Растенията образуват голяма коренова маса и затова трябва да се прехвърлят в по-големи съдове по-рано от други родове. Пресажда се, когато е необходимо, в хранителна тревна или компостна пръст.
Трахикарпус / Trachycarpus fortunei
Наричат я още китайска конопена палма. В Европа тя е много обичан и често култивиран вид.
Трахикарпусът е най-устойчивата от всички палми, отглеждани в саксии и големи съдове. За кратко време тя понася температура до -16 Сo. Тя се среща засадена на открито дори у нас на неветровити места. Старите екземпляри цъфтят и дори дават плод. Трахикарпусът е част от пейзажа в Южна Англия, Южна Швейцария, покрай езерата в Северна Италия, по южното Атлантическо крайбрежие и на Лазурния бряг. В голям съд тя достига височина 2-4 м, образува масивно влакнесто стъбло с почти кръгли, блестящозелени перести листа върху дълги 40-90 см. дръжки. За една година стволът нараства само с няколко сантиметра.
Период на цъфтене: Лятото.
Семейство: Arecaceae, палмови.
Произход: Бирма, Централен и Източен Китай, Япония. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, и няма особени претенции към почвата.
Месторастене: Старите екземпляри на слънчево, а младите на полусенчесто.
Субстрат: Оптимална пръст или TKS 2 с глинеста градинска пръст и пясък.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерено влажно и до август се наторява всяка седмица в намалени дози.
Презимуване: Прибира се късно, като се отстраняват кафявите листа. На тъмно при 0-5 градуса (или на светло в стая). Полива се малко, за да не загние сърцевината. В не мразовити дни се проветрява! Пресажда се през пролетта, но само ако туфата напира да излезе извън съда. Аклиматизира се към светлината на полусенчесто място, иначе лесно изгаря от слънцето.
Вредители, болести: Рядко. Акари, щитоносни въшки, гъбички.
Размножаване: През цялата година чрез семена.
Съвети за оформление: Солитерно растение, което в диаметър достига 2,5 м.
Хамедорея елеганс / Chamaedorea elegans
Умерена нужда от вода, опръскване на листата, подходящо всякакво изложение на слънце
Описание: Представител на семейство Arecacea. Най - популярната за стайно отглеждане палма. Родината и е джунглата на Централна Америка - Мексико и Гватемала.
Сравнително нискорастяща палма, достигаща височина 2,5 м. и диаметър около метър. Стеблата са подобни на бамбук.
Грижи: Най - добра за растението е смес от равни части пръст и торф.
Идеалната температура за тази палма е 15 - 25 градуса.
Полива се умерено, а през зимата поливането се ограничава до минимум. Когато е много горещо листата трябва да се пръскат с вода. Прахта се почиства с влажна кърпа, за да може растението да диша.
Подхранва се с течна тор на 2 седмици.
Място: Лесно адаптиращо се към домашните условия растения. Вирее най - добре на полусянка до сянка.
Размножаване: Като цяло трудно, чрез семена.
Съвет на градинаря: Ако връхчетата на листата покафенеят, това е знак да се ограничи поливането. Възможни вредители са акарите. Отстраняват се с мокра кърпа и в краен случай специален препарат. Добре е растението да се премести на по- тъмно място.
Цикас / Cycas
Слаба нужда от вода, подходящо място - в офиса.
Описание: Цикасът е изключително древно растение. Името му в превод от гръцки (Kykas) означава палма. Това не е точно палма, но много прилича по външен вид на всички палмови. За разлика от палмите, цикасът е двуполов и съществуват мъжки и женски растения. Произхожда от Югоизточна Азия (Япония и Тайван ) и Австралия. Той расте много бавно и може да живее дълго у дома при подходящи грижи.
Младите листа на цикаса са завити спирално, както при папратите. Те са крехки и доста нежни, по-късно обаче стават твърди и жилави. 
При покупка трябва да внимавате, защото е скъпо растение и обикновено стои дълго по магазините, където условията не са много подходящи или го преполиват поради незнание относно нуждите му. Убедете се, че не са повредени централните листа, а крайните не са започнали да пожълтяват. Най-подходящи за покупка са растения с 3 до 5 развити листа.
Грижи:
Температура: Умерена, зимата предпочита по студени помещения при температуре 12-16°C, минимум 8°C.
Лятото го преместете на балкон или в градината, като внимавате да не е на течение и през първите няколко дни засенчвайте, за да не прегорят листата.
Поливане: Полива се обилно от пролет до есен, зимата намалете поливането. Попадналата вода в средната част може да предизвика загниване. Водата не бива да остава в подложката на саксията.
Пресаждане: Трябва да се прави много внимателно, тъй като корените са много нежни. Младите се пресаждат всяка година. По - възрастните, според растежа и запълването на саксията. Почва - 2 части листовка, 1 част прегорял оборски тор, 1 част чимовка, 1 част торф, 1 част пясък и към всичко добавете дървени въглища. На дъното поставете камъчета или натрошени глинени саксии.
Торене: На 2 седмици през активния период. Зимата не се тори.
Влажност на въздуха: Всекидневно пръскване. За да расте и изглежда добре, почиствайте листата всеки месец. Ако ги миете с вода, покриийте стеблото.
Място: Осигурете топло, светло, но защитено от слънчевите лъчи място. Подходящо изложение е южно или югозападно.
Размножаване: Чрез издънки. След отделянето, поръсете с прах от дървени въглища. Поставете в смес от торф, пясък и дървени въглища. Поливайте умерено.
Възможно е и със семена при подгряване отдолу.
И при двата случая отнема около 2 месеца.
Финикова палма / Archontophoenix
Най-накрая да споменем и най-популярната сред палмите - финиковата палма.
Описание: Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени съндъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.
Грижи: Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно - още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане.
Място: По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25* C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух.
Размножаване: Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии.
Оранжерия в градината
Има много и най-разнообразни модели и видове оранжерии. Някои са по-големи други са по-малки... някои са с леки конструкции, а други са по стабилни. Има такива с обичайния дизайн, който всички ние познаваме, но има и с по-необичайни форми.
Този вид оранжерии наистина са за предпочитане там, където времето е сравнително по-меко и за това са предпочитани от много производители, защото им осигуряват зеленчуци рано на пролет.  За тях от особено значение е мястото, което ще им изберете.
То трябва да е добре защитено от ветрове (особено от северните и североизточните) и да има максимално слънчева светлина, т. е. да не се засенчва от постройки или високи дървета. Почвата трябва да е дълбока, отцедлива и богата на хранителни вещества.
Технологичните грижи за отглеждане на краставиците в такива условя започват от есента, когато почвата трябва да се обработи на дълбочина 30- 35 см. Тя предварително се почиства от растителните остатъци, а с обработката се заравят органичните и минералните торове според запазеността й с хранителни вещества.
Обикновено това са 6 - 8 тона на декар разложен оборски тор, 40 - 50 кг суперфосфат на декар, и 30 - 40 кг калиев сулфат. На по-леките почви 1/3 от минералните торове се внасят в пред посадъчната обработка или с първото окопаваме като подхранване.
Няколко дни преди засаждане на растенията, почвата се прекопава на 15-18 см. С цел да се постигне по-ранно засаждане и по-добри температурни условия в оранжерията може да се приготвят лехи с биотопливо или пресен оборски тор, премесен със сламата от постелята или само слама, намокрена с торова течност.
Биотопливото се залага в трапове, широки 70-80 см и дълбоки 30 см. Над него се разстила почвен пласт с дебелина около 15 см, така, че когато се засадят растенията, между дъното на гнездото и биотопливото да има 7-8 см почвен слой.
За отглеждане в полиетиленови оранжерии са подходящи ранните Гергана, Вихра, Лора, Свежест, Трапезица, Сан-дра както и други нови сортове. Срокът на сеитбата на разсада се определя от конкретните условия на района, като се съблюдава изискването от момента на засаждане температурата на почвата на дълбочина 15 см да се е затоплила до 13-14 градуса, а растенията да са на 30-35 дни и да имат развити 2-3 същински листа.
Този срок за най-южните райони на страната е средата на февруари, ако краставиците се отглеждат с тройно покритие, едното от които е пластмасов тунел. За Южна България е със седмица по-късно, а за северна - след още една седмица.
За оранжерии с двойно и единично покритие, разсадът се засява съответно със 7-15 дни по-късно - през първата половина на март. Условия за засаждане в оранжерии с трайно покритие възникват през втората половина на март в най-южните райони на страната, а в южна България - към края на месеца.
Когато покритието е двойно или единично, сроковете се изместват съответно с 10-15 дни напред, като се следят метеорологичните прогнози и показанията на термометрите в оранжериите.
Растенията се засаждат на редове при междуредово разстояние 90 см и 40 см в редовете. Може да се използва и двуредова лента - 100 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 40-45см между растенията в реда.
Всяко засадено растение се полива със слаба струя хладка вода, като се внимава да не мокри кореновата шийка. Тъй като растенията се отглеждат вертикално, предварително се изгражда носещата конструкция, това е най-малкото един тел, опънат надлъжно над всеки ред на височина 1,80-2,0 м.  По преценка може да се опънат и допълнителни телове на по-малка височина. Растенията се увиват по вертикално спуснат канап. Връхният тел може да бъде един за два реда растения и тогава той се разполага по средата на междуредието. Тази конструкция има пирамидален вид.
През първите няколко дни след засаждането се поддържа температура 25 градуса през деня и около 18 градуса през нощта. След това леко се повишава до 25-28 градуса в слънчево време през деня, 21-22 в облачно време и с още 4-5 градуса по-малко през нощта.
Резките промени в температурата причиняват физиологични смущения, които се отразяват на цъфтежа, плодо-образуването и нарастването на плодовете. Освен температурата от значение за вашето оранжерийно производство са и другите, стандартни, но задължителни грижи за растенията -окопаването, подхранването, поливането и особено борбата с болестите и неприятелите, тъй като тази затворена среда създава "прекрасни" условия и за тяхното развитие.
Можете да си направите и оранжерия - тип зимна градина, която да запази цветята през студените месеци на годината.
Как се определя влажността на почвата
Преди да поливате зеленчуците и цветята преценете имат ли нужда от вода.
Вярно е, че в личните си стопанства производителите не разполагат с подходящи уреди за измерване влажността на почвата.
Може обаче да оцените влажността на почвата от среден и лек механичен състав като вземете малко пръст и я разтъркате в ръцете си.
Сухата почва е прахообразна, влагата в нея практически е равна на 0. Ако взетата в ръка почва се разпада и не се образува буца - значи тя има критична влажност -по-малка от 25%.
Когато почвата се степва в буца при стискане в ръка, но при няколко хвърляния на земята се разпада, това означава, че полската й влагоемкост е 25-50 % -почвата е умерено влажна и е дошло време за поливане.
Имайте пред вид обаче, че на песъчливите почви образувалите се буци са по-рохкави и чупливи при всяка от изброените степени на влажност. При 50-75 % полска влагоемкост степента на влажност на почвата е добра. Тогава тя образува плътни буци. И дори пет пъти да хвърлите тази буца, тя не се разпада.
Отличната степен на влажност е при 75-100 % полска влагоемкост. За нея може да се съди по това, че почвата се сбива в здрава буца, много податлива на натиск и леко се слепва. Ако се притисне силно към пръстите, полепва по тях.
И съвсем лошо е, ако почвата е много влажна, над полската влагоемкост, когато при силно притискане от нея може да се изстиска не много вода. Поливане при такова състояние на почвата е не само разточително, но и дори е вредно.
Полезен съвет:
Най-сигурният начин, по който можете да прецените дали растението ви се нуждае от поливане, е като опипате с пръст почвата на дълбочина около 2 см. Ако е суха, подайте вода, ако ли не, въздръжте се.
През лятото преполиването по-рядко е фатално, тъй като при високи температури и нуждата на растения от вода е голяма, но през зимата всяко преполиване може да доведе до преждевременното загиване на цветето.
Градински камини
С наближаването на есента вечерите започват да стават все по-хладни...
За да си осигурите едно приятно изкарване в градината през красивите есенни нощи,е необходимо да си набавите красива камина за градината.
На пазара можете да откриете ефектни камини, които са красиви и са прекрасно допълнение за вашия дом и градина.
Можете да избирате от ниски камини тип маса или с плот:
Предлагат се както с овална форма така и с правоъгълна:
Можете да изберете и някой от моделите с по-стандартна форма:
Можете да избирате от различните модели и форми и цветове, които да са подходящ завършек на дизайна в градината и да допренесат с красотата и топлината си уюта в дома ви.
Дърво, камък, трева
Красиво съчетание от дърво, камък и трева.
Постави си сам настилка от естествен камък
Направи си сам настилка от естествен камък.
Алеите варират по сложност и форма от широки, елегантно наслани с камък, до плочо пътеки и най-опростените утъпкани пътечки. В една Градина разбира се може да срещнете и от всички тях. Но силно впечатление правят и най-забележими са си добре наредените плочи от естествен камък, с равномерни, оформени фуги.
Подготовка - преди да се започне, каквато и да е дейност, най-напред трябва да сте наясно от къде до къде ще редите плочите, ширина, дължина на алеите и площадките. Най-лесно се работи като преди това си имате едно проектче, по което да действате, дори то да е нарисувано с молив набързо. След като сте решили от къде до къде и на къде ще редите камъни трябва и да ги изберете, освен ако не сте ги избрали още преди две години и сега специално заради тях да искате да правите настилка в двора си. Както и да е.
Та на пазара, както и в природата се срещат най- различни породи камъни, за формите няма да споменавам понеже от думата естествен би трябвало да сте разбрали, че не е с точни форми и всяка каменна плоча си е индивидуална, освен че на дебелина са приблизително еднакви.  Не е нужно чак да знаем точното име на вида камък, дали е гранит, гнайс, варовик, пясъчник, важното е да става за настилка. Надали ще има някой склад, където да продават камъни и да ви преметнат, а и за камък менте не съм чувал някой да произвежда. Единственото, което ни вълнува освен външния му вид, е дебелината му.
По-тънкият камък обикновено е облицовъчен и не се препоръчва за монтаж на земята, затова избирайте по-дебелички, но пък да не отидете в другата крайност и да вземете за зидария. Все пак по-тънък е по-добре.
Сигурно е, че като отидете да разпитате за цените и да разгледате камъните, вече ще знаете повече от достатъчно за тях. Кой е от Ивайловград донесен онзи ден, кой му светка слюда от жилките, кой е варовик и кой гнайс, а има и такива които са с отпечатъци на вкаменели листа на папрати от юрския период на мезозойската ера и т.н. Е, стига продавачът да не е в кофти настроение и да не му се говори, но това е рядкост, а и складове много.
След като си изберете камъка, е хубаво да извадите онова чертежче и да видите колко квадрата ще ви трябват, прибавете към тях още 15%, защото фира винаги ще има, а както казват майсторите - "матряла стига, га артиса". След което е добре да закупите всичко на един път, а не на два-три, поради факта, че като отидете следващият път, плочите може да са изчерпани и да се налага да взимате подобни, а не е приятно тука едно, там друго. Избрали, закупили, пренесли камъните, готови за редене.
Но преди да започнете както казах, трябва да се подготви терена, а именно: с кирка, мотика, лопата и гребло заравнявате приблизително добре, ако можете и още по добре.
След което се връщате отново в оня склад за камъни да си поръчате и няколко кубика филц и пясък.
Дренажа според всички баш майстори бил много важен, та затова се налага да се постави първо филца, а и така ще заравните още по-добре от предишното добре.
А вече отличното заравняване идва с пясъка, там може да използвате и мастара (права дълга летва, обикновено в бяло). Но все пак ако сте решили да минавате с колата отгоре е добре вместо да ползвате за заравняване филц и пясък, направо да налеете бетон върху, който да редите настилката.
Така здравината на камъните се умножава доста пъти, а и няма да се разместват и хлътват като минете няколко пъти.
Монтаж - след всички тези манипулации идва съществената част.
Настилка от бетон се прави така:
1. Ако желаете да имате бордюр започнете полагането на настилката от бордюра - очертайте желания контур на настилката и изкопайте канал с ширина 20см. и дълбочина 30см. за бетонна основа на бордюра, който трябва да потъне10см. в бетона. Залейте фугите не бордюрите със силен циментов разтвор 1:1.Изчакайте бетона да стегне и тогава започнете полагане на настилката.
2. Изкопайте леглото за полагане на настилката на дълбочина средно 12см., като подравните почвата.
3. Трамбовайте добре почвата. В случай, че настилката не е само пешеходна или почвата е лека и песъчлива, положете арматурна мрежа 2,5мм. за усилване на основата.
4. Разстелете пласт от трошен камък с дебелина 5см. за осигуряване на дренаж.
5. Разстелете пласт от пясък с дебелина 3см. в случай, че ще използвате циментов разтвор и земновлажен бетон за залепване на плочите и 5см. - в случай, че ще редите плочите или паветата направо в пясъка.
6. Поставете плочите върху циментовия разтвор.
7. Нивелирайте и в двата случая (настилка с циментов разтвор или пясък), за да осигурите равна повърхност на настилката.
8. Залейте фугите не бордюрите със силен циментов разтвор 1:1 или запълнетес пясък.
В случай, че не искате, не можете или нямате време да си го направите сами, можете разбира се да се обърнете към майстор или поне някой, който е гледал как го прави някой майстор.

дясната плоча да е по-нависоко от лявата. Преди да почнем да мааме с чука по лявата че да слегне и да сме готови с наклона, е добре да поставите нивелир (онова с мехурчето) посредата между двата камъка и да се уверим в хоризонталата. Съответно чукайки по лявата плоча не бива да забравяме че пък и голям наклон не е хубаво. Така с възможно най-малко нерви опъваме навсякъде въженца и нивелираме, колкото повече въженца, толкова по-добре, дори и повече от половината да не вършат никаква работа, поне изглеждаме като истински майстори и си личи отдалеч че вършим наистина сериозна работа. А тази работа наистина не е шега работа.
Та да се върнем на първоначално опънатото въженце. Под него трябва да насипем от онзи разтвор, където го бъркахме, ако не е стегнал вече де, ако е стегнал бъркаме пак, сега поне дозата е ясно. После си докарваме няколко плочи и си избираме една по една, мажем с циментово мляко, поставяме, отгоре причукваме с чукчето, така че да е на височината на въжето, да няма въздух отдолу и съответно почваме рисунъка на фугите.  Истинският майстор реди максимално близо и на еднакво разстояние между камъните, но това вече си е майсторлъка. Мажеш, лепиш, следиш фугата, въжето и постоянно причукваш, докато изкараш един ред до другият ъгъл. Който пуши сега е моментът да изпуши една цигара. 
След като сме се нарадвали на идеалният ред, сътворен от нашите ръце, почваме да редим към другият ъгъл по същия начин. После и до дугият, така докато стигнем онзи, от който бяхме започнали. А докато редим не е зле редовно да си проверяваме с нивелира, поне докато редим първите редове, така наричаните "майки". Е, остана пълнежа от вътре, там сипвате разтвор и редите, по-малко следите нивото, защото редите на ред до друга, но и това не е лесна работа. Тука е изкуството да редиш с хубава правилна фуга. Освен че е добре да е сравнително еднакво дебела навсякъде, добре е също така и да няма места където се събират повече от четири, дори ако няма кръстовища е най-добре.
Нещо също така важно е да не бързате, ... бавно и спокойно. Пък и си вземете помощници. На един от тях му дайте важната задача да запълва фугите, една също така отговорна и майсторска работа за хора със здрави нерви. Тази манипулация се извършва по следният начин. Взимате двулитрово и го пълните с циментено мляко и бавно и спокойно сипвате във фугата между плочите, така че да не прелеете. За това и с вас да има една гъбичка, че ако сипете отвън, веднага да забършете. По-добре е веднага да почиствате, преди да е засъхнало, отколкото после да трябва да търкате с четка. В млякото може да слагате различни оцветители, но за мен си е най -добре без.
После поставяте две дъски на хикс по средата, така че никой да не минава до утре. Утре измитате, може и да измиете и смятате колко квадрата сте наредили и се тупате по гърдите победоносно доволни от себе си казвайки "повече...., няма се занимавам с такива работи".
Венерина мухоловка
Всеки лист  на венерината мухоловка (Dionaea muscipula) завършва с капан, напомнящ назъбена паст.
Вътрешната повърхност на капана привлича насекомите с ароматен нектар, които се отделя от специални жлези. Насекомото, долетяло на хищното цвете, докосва някое от чувствителните косъмчета, които растат на крилата на капана. Именно те и го затварят, изпращайки сигнал, чиито механизъм на предаване е все още неясен.
Впрочем, механизмът сработва само когато косъмчета са засегнати повече от един път в течение на 20 секунди. Така растението не реагира на падащи листа и други случайни докосвания.
Капанът се затваря мигновенно - за 1/3 от секундата - неочаквана за растение реакция.
При първи сигнал страните на капана се затварят неплътно, между тях остава пролука, достатъчна за да се измъкне малко насекомо, например комар или мравка. За мухоловката е неизгодно да се занимава с малка плячка - за хващане и смилане ще загуби повече енергия, отколкото ще получи.
Но голямо насекомо не може да се спаси - "челюстите" на мухоловката ще се свиват все по-плътно. Скоро мухоловката започва да подават в камерата секрет, наситен със солна киселина, разлагащ тъкани на насекомото и да усвоява техните хранителни вещества.
Зимна грижа за луковиците
Далии, кала, гладиоли. Не е необходимо да се сбогувате с тези доставящи истинска наслада многогодишни цветя, само защото сезона на растежа е почти отминал. Лесно е да зазимите тези и други видове чувствителни на студ многогодишни растения, които растат от луковици и грудки.
Как да го направите?
Голяма част от по-нежните растения трябва да се внесат на закрито, преди първото голямо застудяване. В по-северните райони това е времето от средата на септември до октомври. Вслушвайте се в прогнозата за времето. За убийствения за вашите растения студ ще ви подскажат и листата на дърветата - те ще омекнат и ще почернеят.
За каната и бегонията с грудки, които отглеждате в сандъчета, процедурата е лесна.Те могат да бъдат складирани по този начин през цялата зима. Единственото, което трябва да направите, преди да ги внесете вътре, е да ги проверите за вредители или някаква болест. Когато листата им опадат, отрежете и стеблата до нивото на почвата. Поставете сандъчетата в сухо и проветриво място.
Грижите за цветята в градината започнете като ги орежете и те останат на няколко сантиметра над почвата. После с права лопата внимателно разровите почвата около всяко растение. Копайте достатъчно надълбоко, за да изкарате луковиците отгоре, но внимавайте да не ги нараните, тъй като това може да доведе до инфекция на растението.
Ако въпреки всичко сте наранили луковиците или грудките на растението, оставете ги на сухо, за да може да се образува коричка на мястото на нараняването, преди да ги складирате окончателно.
Оставете луковиците на открито за няколко дни, преди да ги складирате. Внимателно изчеткайте пръстта, тъй като тя би могла да бъде убежище за редица заболявания. Използвайте четка, но не прекалявайте със силата. Разпръснете луковиците на вестници или някакъв поднос и оставете на сухо и топло място.
По-късно ги прехвърлете в хартиен плик. Поставете в него парче леко намокрен торфен мъх, за да не изсъхнат съвсем. Не препълвайте плика, за да могат растенията да дишат.
Не използвайте найлонови пликове. Вътре ще се акумулира влага, и ще се развие плесен. Добър вариант е да използвате найлонов плик с дупки, в които се продават по принцип луковиците. Така няма да е необходимо да добавяте мъх.
Опишете растенията в пликовете, и ги складирайте на хладно и тъмно място, за през зимата. Идеално място са гаража или мазето, само там температурите да не падат прекалено.
Периодично ги проверявайте и намокряйте мъха, когато видите, че повечето луковици са се сбръчкали. Изхвърлете всички, които имат някакви белези на гниене - меки места или плесен.
Напролет внимателно отстранете всяка останала пръст по луковиците. Засадете според инструкциите. Следвайте тези инструкции всяка година, за да запазите любимите си нежни летни растения.
Лимон в дома
Лимоновото дърво (Citrus limon,) е представител на сем. Rutaceae.
Родината му е Китай.
Лимонът е лесно за отглеждане и много уханно дръвче, което поради малкия си размер е подходящо почти за всяко помещение. Голяма декоративна стойност му придават нежните искрящо бели цветове и тъмнозелените, лъскави листа. Плодовете са овални, наситено жълти до оранжеви, с грапава кожа. Плодът съдържа витамин C и лимонена киселина.
Саксията на дръвчето може да е керамична или пластмасова. Подходяща за лимона е киселата тор. В сезона на активен растеж растението трябва да се подхранва на всеки две седмици.
Листата на лимона се мият с вода всеки месец. Ако искате да поддържате хубава формата му, окастряйте дръвчето смело. Ако желаете да дава плод, на него трябва да останат само няколко цвята на върха, а останалите и всички пъпки, да бъдат отстранени.
Поставете саксията на слънце през зимата и на светло място, но не с пряка слънчева светлина, през останалото време. Най - подходящо е южно или западно изложение. Лимонът се нуждае поне от 8 часа светлина на ден. Оптималната температура в помещението за лимона е 18 - 25 градуса.
Пръскайте листата ежедневно. Оставяйте почвата в саксията да изсъхне между отделните поливания. Обикновено е достатъчно поливане веднъж в седмицата. През зимата поливането се ограничава до минимум.
За да подготвите лимона за градината или терасата, в края на пролетта започнете да го изнасяте за по няколко часа, в течение на 2 седмици. Едва тогава растението е готово да стои цяло лято навън. Най - добре е да го поставите на полусянка.
Лимонът се размножава чрез семена или листни резници през пролетта.
Избягвайте да пресаждате лимона много често. Достатъчно е на 2 - 3 години да го премествате в саксия с един размер по - голяма. През останалото време е добре, всяка пролет да отнемате по 2,5 см. от горния слой почва и да я заменяте с нова.
Може би най - популярният вид лимоново дръвче е Meyer . То е хибрид, получен от истински лимон и мандарина. Това е много издръжлив вид и дава по няколко килограма плод през годината.
Ponderosa пък е кръстоска между лимон и Citrus medica. Цветовете му са много ароматни, ухаят на свежест и чистота.
Да пуснем есента в дома
С настъпването на есента можем да променим дизайна на нашия дом в обичайните за есента цветове, като така да постигнем една нова, свежа и различна атмосфера.
Хладното време и ранните залези през есента все повече удължават времето прекарано вкъщи, затова точно сега е моментът да обърнете внимание на интериора и неговата визия.
Ето няколко идеи за това как лесно и бързо може да постигнете този ефект:
Дневната
Ако диванът и креслата са тапицирани в едноцветна материя, добавете есенно излъчване с помощта на възглавнички в характерни цветове - кафяво, оранжево, златисто, а защо не и маслено зелено. Интересен акцент може да бъде също плетен кош, в който небрежно са подредени по-малки възглавнички. Друг вариант е използването на наметала за мебели с подобна цветова схема.
Материите
Колкото по-хладно става времето, толкова повече ни се иска да се заобиколим с меки и приятни на допир материи. Идеален вариант са мохер, кадифе, плюш и естествени кожи с дълъг косъм. Те могат да присъстват в леките одеяла за пред телевизора, в калъфките на възглавничките и при домашните халати.
Сменете акцентите
Ако през лятото се радвате на порцеланови вази и сервизи, през есента може да ги замените с месингови. При декорирането на трапезарията също може да смените материята и цветовете на покривките, салфетките и подложките за хранене. Може да заложите на комбинация от шоколадово кафяво, оранжево, пастелно жълто и допълнителни червени акценти.
Входното пространство
В случай, че в антрето ви отсъстват мебелни модули и аксесоари, добре е да прибавите едно или няколко цветни килимчета - мотивите могат да бъдат ориенталски, японски или напълно съвременни - всичко зависи от собствения ви вкус. Това решение ще предаде изключителна гостоприемност на дома ви.
Осветление и аромати
Тъй като през есента и зимата сме принудени да включваме осветлението по-рано, добре е да заложите на паралелно и акцентно такова. Избягвайте пускането на централно разположените осветителни тела, а се доверете на ефектни абажурни или настолни лампи, при това с оригинални форми. Добър вариант също са свещите. Съветът ни е да изберете ароматни такива, които ще ви настроят релаксиращо и романтично - канела и ванилия са отличен избор.
Декоративни храсти за зимата и лятото
Трудно е да си представим цветната градина без участието на декоративните храсти.
Със своите форми и багри те привличат погледа, създават неповторима обстановка от ранна пролет до късна есен.
А когато настъпи зимата те остават за да ни напомнят, че лятото ще дойде отново и градината пак ще потъне в зеленина.
Има много видове декоративни храсти и всеки от тях заслужава внимание.
Въпрос на вкус и умение е да се подберат някои от тях от тях и да се съчетаят помежду си и с другата растителност в градината.
Махония
Макар родината и да е Северна Америка и Източна Азия, тя се чувства добре и у нас.
Сложните й листа са ефектни, съставени от малки листенца като на див чемшир.
В началото на сезона се появяват ароматни жълти цветове, а по-късно - синьо черни плодчета.
Най-добре вирее на сянка и често се използва за почво покривно растение под дървета.
На сянка или полусянка расте като много красив вечнозелен храст, достигащ на височина 1м. Впечатлява с лъскавите си, наситено зелени листа, дълги 10-12 см.
Листата са кожести с продълговата яйцевидна форма и са бодливо назъбени по периферията.
Ако зимата е много мразовита и суха, листата променят цвета си в червен и кафяв и дори могат да опадат.
Благодарение на здравия си корен и многото издънки напролет храстът се оказва невредим и отново израстват лъскавите зелени листа. Има две махонии. Едната махония е аквифолиум(Mahonia aquifolium), а другата е махония японикум(Mahonia japonicum).
Японикум е много по-красива и по-елегантна, но и много по-капризна. У нас се среща по рядко защото изисква по мек климат. Тя също е с не опадащи листа, но те са по-широки и приличат на ветрило.
Цветът им нюансира от жълто-зелено през бледозелено до наситено зелено.
На височина надминава Махония аквафолиум и достига до 2м, както и в цъфтежа и узряването.
И двете махонии са едни от най-ранобудните през пролетта в градината, само форзицията разцъфва преди тях.
Подобно на форзицията цветовете на махонията са лимоненожълти, само че са събрани в гроздовидни съцветия.
Сочните зърнести плодове са тъмносини и лепнат поради восъчното си покритие.
Започват да зреят в края на юли и през август.
Семената служат за размножаване, но трябва да се засадят още преди да са узрели напълно плодовете. Ако се закъснее с беритбата, зрелите семена трябва да се поставят във влажен пясък т.е. да се подложат на стратификация и напролет да се засеят в лехи.
Плодовете на Махонията имат не само декоративна стойност, а се използват и за приготвяне на сок поради това че са богати на витамини.
Махонията с красивите си листа може да се използва за направата на венци и коледна украса. Може да послужи и за ограда от жив плет, като се използват множеството и издънки.
Трябва да се има предвид, че размножаването със семена е бавен начин, затова пък вегетативния е лесен и бърз. Страничните издънки, които тя пуска, могат да се използват като отводи, които се вкореняват, затрупани с почва. Отрязани от майчиното растения и засадени на ново място, те дават началото на нови храсти.
Стелеща се Хвойна
Тя е интересен иглолистен вечнозелен храст.
На цвят варира от светлозелено през наситено зелено до синьо-зелено.
Варира и по височина, защото градинарите са успели да получат освен полегнали форми и по-високи -средни над 50 см, и високи до един метър и повече.
Зиме и лете тя ни напомня за красотите на планината.
Когато нямаме много време за поддържане и почистване на градината от бурени, а искаме тя да е свежа и чиста през целия сезон и през зимата, тогава трябва да изберем вечнозелената стелеща се хвойна (Йуниперус Сабина). Без са израства на височина (обикновено до 30-40см.) и без да е придирчива към почвите, които могат да са влажни, сухи, тежки, глинести, леки, песъчливи, та дори и заблатени, тя е отлично покривало и не позволява на плевелите да се развиват. Обича да е чисто около нея.
Стелещата се хвойна расте повече на ширина и неусетно завладява и завзема пространствата на бурените. Не изисква много и специални грижи. Само когато почвата е много суха е нужно да се полива с маркуч под храста, а не отгоре върху плоско полегналите стъбла с фините клончета по тях, които могат да прегорят от парещото слънце.
При сушави години еднократното поливане сутрин рано или вечер веднъж в месеца е достатъчно.
След поливките почвата около нея трябва да се прекопава и разрохква.
Размножава се по вегетативен начин със зелени резници, които се нарязват в края на юли и се зареждат под стъкло в торф и пясък. Много бързо пускат корени и ако се опазят от измръзване през зимата, напролет спокойно могат да се засадят в градината.
Има и по-смели любители , които набучват подготвените ресници направо в лехи с добре разрохкана и подготвена почва.Отглеждани по този начин на открито, красивите храсти освен че се вкореняват, но и се каляват за по-сурови условия.
Стелещата се хвойна е много зимо устойчива. За да се забелязва отдалеч, е много подходящо до нея да се разположи и една пирамидална хвойна, която е по-висока на ръст и подчертава чара на пълзящата хвойна.
Кисели тръни
Киселите тръни са медоносни, лековити и имат различни окраски.
Сред различните видове кисел трън - едни с опадливи листа, а други вечнозелени, най-търсен е обикновенният - берберис вулгарис (Berberis vulgaris).
Той е с опадливи листа и вирее на бедни почви и слънчеви места.
На височина достига 1,5-2м. Много остри бодли обсипват клоните и представляват видоизменени листа. Клоните и листата в съчетание са изтинска зелена жива ограда на градината, която сами можем да си направим.
Поддава се на оформяне с ножици рано напролет, преди разлистване, като жив плет.
Цъфти през април и май и увисналите като гроздове жълти цветове са голяма примамка за пчелите.
Рубиненочервените плодове, които зреят през септември и октомври, се запазват и през зимата.
Обикновенният кисел трън е и много лековит.
От клоните у корените се извличат важни съставки в медицината за лечение на бъбречни и стомашни заблявания.
Плодовете са богати на витамин С.
Голямото семейство киселотрънови наброява повече от 150 вида. У нас не се срещат толкова много, но искаме ли да си засадим, имаме пълната възможност на избор, дори само за това, че тези храсти се делят на вечнозелени и с опадливи листа.
Вечнозелените обичат полусянка и свежи почви.
Листопадните са по-добре, ако са на припек. Виреят добре на по-бедни, дори каменисти почви, стига да не са мочурливи.
Освен полза като медоносни и лековити храсти, берберите са обичани и търсени за уюта, които внасят в градината до късна есен.
По-декоративен и също много търсен листопадеен е бербериса тунбергии (Berberis thunbergii). Произхожда от Япония и Китай.
Ръстът му е по-дребен, отколкото на обикновения и достига 1 - 1,5 м височина.
При този вид клоните не са така остро бодливи. Те са извити дълговидно и на цвят са тъмно кафяви.
Листата имат обратнояйцевидна форма и са много красиви наесен, преди да опадат, от лъскавозелени стават пурпурночервени.
Ако се нарежат от тях клонки, се превръщат в красива аранжировка към скъпи букети.
От вечнозелените берберисови храсти е много търсен Berberis Julianae.
На височина достига 2-2,5 м. Дългите му тъмнозелени листа се видоизменят през студените есенни и зимни дни в червени. Плодовете са обагрени в синьо.
Съчетанието на листата и плодовете създава топлина и уют дори и през зимата.
Берберис юлиана е много търсен, защото е мразоустойчив.
Следващият представител е пурпурният кисел трън (Berberis Atropurpureum).
Той внася много топлина и настроение през мъртвия зимен сезон.
Името си моси от дребните красиви пурпурно червени листа.
Макар и да е с опадливи листа, той по-дълго ги запазва и краси до късно градината.
Зимна градина
Да живееш заобиколен от зеленина
Природата е естествената противоположност на стресираното ни ежедневие. Тя ни успокоява и зарежда. Колко хубаво би било да се наслаждаваме на природата не само през топлите месеци. Зимната градина осъществява тази мечта - всеки ден, 12 месеца в годината. Тя ще бъде вашето привлекателно пространство, което ще Ви свърже с природата.
През зимата, когато природата изглежда гола и пуста, копнежът за повече зеленина в жилището се засилва. Зимната градина разширява жилището с една зелена стая, подобрява климата, като го обогатява с кислород и по-висока влажност на въздуха. Едновременно с това се пести енергия от съхранената в стъклената къщичка слънчева светлина. Остъкляването на балкона или верандата е най-простото разрешение на въпроса. То може да се осъществи както при едноетажни, така и при многоетажни къщи и жилищни блокове.
Жилище с интегрирана зимна градина
Голямата полза от остъклена градина е целогодишното включване на природата в жилищната атмосфера. Преди да направите плана на зимната градина, е добре да проучите основно мястото и възможностите, с които разполагате. Важно е също да си изясните трябва ли да се поиска разрешение от съответните служби. Най-добре е да се консултирате с архитект.
Устройството на зимната градина включва в себе си няколко ключови елементи: вертикално остъкляване, светло прозрачен покрив, а също и отварящи се части: прозорци, капандури, врати, входни групи.
Особено внимание се отделя на прозрачните покриви. За разлика от вертикалното остъклените, където в качеството на пълнеж се прилагат стандартни стъкло пакети, прозрачните покриви в зимните градини се остъкляват единствено с "безопасни" стъкла, такива като триплекс или закалено стъкло.
Неотлъчна част от проекта на зимната градина се явява изпълнението на статически разчет, в който се отчитат ветрове, снегови натрупвания, а така също и собствения наклон на конструкцията на зимната градина. На основание на анализа и получените данни се определят конструктивните особености на зимната градина, позволяващи да се обезпечи максималната устойчивост, да се изключат превишения от допустимите деформации.
Вашият индивидуален стил
За зимната градина винаги може да се намери подходящо място: непокрити тераси, неизползвани площи в задния двор или като интегрирано пространство при ново строителство.  Без значение от размера идеята за зимна градина открива многообразие от не предполагаеми площи за изграждането и:
o Модернизация на съществуваща сграда
o Ново строителство
o Хотели, кафенета, ресторанти
o Покривни остъкления на басейни и др.
Аксесоари и комплектовка: големият плюс
Възможностите ви за индивидуално организиране на зимната градина според конкретното и разположение се разширяват от богатата програма от аксесоари и оборудване. Доколкото е възможно, е препоръчително да предвидите и движението на слънцето във вашия проект. Определящо за тези конструкции е директното слънце греене, което в зависимост от сезона, изложението, времето и климата ги загрява по различен начин.
Изборът на разположение на зимната градина зависи и от предназначението и:
северно разположение - работен кабинет, студио, ателие, малко светлина, но често се използва като климатичен буфер;
източно разположение - място за закуска, но и работно място, защитено от силното западно слънце греене следобед;
западно изложение - горещото изложение през лятото, задължително да се предвиди външна слънце защита и системи за проветрение,
южно изложение - най-дългото слънце греене дори и през зимата, идеално за използване на зимната градина като топлинен буфер, задължително да се предвиди външна слънце защита и системи за проветрение.
Стремежът към лично пространство, комфорт, свежест, простор и красива гледка от прозореца - това е мечтата на всеки човек. Балконите, терасите и зимните градини са свързващото звено между забързания начин на живот и почивката. И всеки желае при хубаво време с няколко бързи движения да увеличи свободното пространство на жилището си. Осъществете вашите мечти!
Зимната градина като буферна зона
Всъщност по-правилното название на зимните градини би трябвало да бъде "все сезонни градини", защото тези богати на светлина пространства Ви предразполагат към добро настроение по всяко време на годината. Насладете се на пролетта и есента, дори навън да е хладно. Изживейте идилията на снежната зима без да мръзнете.
Те работят подобно на голям буфер, който събира слънчевата топлина и редуцира необходимостта от отопление чрез конвенционални методи. Защото разликата между околната температура и температурата в жилище със зимна градина е по-малка от тази при жилища без зимна градина. Тя се превръща в идеална защитна зона с денонощна енергоспестяваща функция дори при липса на директно слънце греене.
Подходящи растения за "студена" зимна градина
Трябва ли зимната градина да се използва през цялата година или става въпрос за студено място с температури между 5 и 10° С?
Студената зимна градина е идеална за всички средиземноморски растения като палми, агави, акации, бугенвилия, плумбаго, солейролия, ягода, евкалипт, смокиня, фуксия, кана, камелия, кливия, коралово храстче, олеандър, пеларгонии, гербера, мимози, пасифлора, агапантус, малва, сребърен дъб и други подобни.
Подходящи растения за "топла" зимна градина
Топлата зимна градина може да се използва и като жилищно помещение с температури между 10 и 18° С. Следните растения се чувстват много добре в топла зимна градина: банан, фикус, бенжамина, бромелин, драцена, стрептокарпус, бръшлян, антурия, палма "рибя опашка", златноплодна палма, кобея, хлорофит, платицериум, каучуково дърво, кала, колумнея, стефанотис, кротон, дърво на съдбата, орхидеи, филодендрон, нефролепсис, рапис, шефлера, тибухина, хоя белла, юка, стайна липа, кипарисова трева.
И още нещо...
Зимната градина ви дава и една допълнителна стойност и то в два смисъла: от една страна този семеен оазис ви дарява всеки ден с дъх на ваканция, от друга страна, повишава стойността на вашето жилище - една инвестиция с голямо значение за бъдещето.
Добро проектиране, перфектно изпълнение
Списък с отделните аспекти, които трябва да се вземат предвид при обсъждането на вашата зимна градина:
1. Предназначение: за отглеждане на цветя, за разширение на жилищната площ, за работен кабинет, кафене, хотел
2. Изложение: изток, запад, север, юг
3. Отопляема зимна градина: интегрирано разширение на жилището, без връзка с жилището.
4. Неотопляема зимна градина: като навес, затворен климатичен буфер.
5. Геометрия: тип, наклон на покрива, дълбочина, ширина, височина на билото, абсолютна височина
6. Отваряеми елементи: пластмаса, алуминий, неотваряеми, отваряне на долна ос, отваряне тип "фолксваген", плъзгане с повдигане, отваряне тип хармоника, с повишен клас на сигурност
7. Остъкляване: топло защитно стъкло, слънце защитно стъкло, секуритно стъкло
8. Слънце защита: естествено засенчване (дървета), хоризонтални щори, маркизи
9. Проветрение: покривни прозорци с ръчно отваряне, покривни прозорци с отваряне с мотор, прозорци на долна ос с ръчно отваряне, прозорци на долна ос с отваряне с мотор, проветрители ръчни, проветрители електрически
10. Управление: на слънце защитата, на покривните прозорци, на проветрителите, с централа VentoControl
11. Соларна инсталация: за топла вода и отопление, за електричество
12. Осветление: да, не
13. Съществува ли фундамент: да
Зимна грижа за стайните цветя
През зимата всеки оценява стойността на стайните цветя. Те внасят живот, цвят и аромат във всеки дом. Ако сте си купили растение, което цъфти през зимата, ето няколко основни неща, които трябва да знаете за неговите нужди през зимните месеци.
По-слабата светлина през кратките зимни дни забавя по естествен начин растежа на стайните растения, поради което те не се нуждаят от много храна за фотосинтеза. През зимните месеци прекратете наторяването и ограничете поливането.
Излишната вода изпълва въздуха в почвата, като лишава корените от кислорода, от който имат нужда, за да се развиват добре. Така корените лесно загниват. За поливането се доверете на пипане, а не поливайте "по график". Горният слой на почвата (около 2- 2,5 см.) в саксията или сандъчето трябва да изсъхне напълно. Добре е обаче често да пръскате зелената част на растенията, тъй като през зимните месеци в повечето жилища въздухът е изключително сух и влагата от растенията бързо се изпарява.
Торене-Правилото за поливането важи и тук. За цъфтящите растения използвайте 1/2 от количеството, което ползвате през останалото време на годината, а за декоративно листните - 1/4. Излишната тор прави растенията слаби и източени.
Добре е в помещението да поддържате температура на въздуха между 7 и 12 градуса.
Помислете къде в дома си да преместите растенията, така че те да получават възможно най-много светлина. Най-доброто място са южни или източни прозорци. Дръжте растенията далече от течение и отоплителни уреди. В противен случай листата ще започнат да пожълтяват и да падат.
Циклама
Цикламата цъфти в продължение на близо 8 седмици. Идеалното място за нея е южен прозорец. За да е здрава и да цъфти, максималната температура не бива да се качва над 15 градуса, а минималната трябва да е 4. В стаята обаче не бива да става течение. Поливайте от долу, сипвайте по малко вода в чинийката. Азалия
Азалията цъфти 10 седмици. Подходящ е източен,западен или северен прозорец. Температурата трябва да е постоянно около 15 градуса. Помещението трябва да е с висока влажност на въздуха. Затова трябва да поставите саксията върху поднос с вода.
Важно за отглеждането на азалията (рододендрон) е, че тя не обича варовита вода. Можете да я поливате с дъждовна вода, или пък да добавите в съда с водата, която ще използвате,едно пакетче чай, около 24 часа преди поливането. Другият важен момент е начинът, по който трябва да се полива азалията. На практика цялата почва е обримчена с корени, и водата често стои на повърхността, вместо да попие. Затова, саксията с азалията трябва да се постави в леген с вода и да се остави водата да попие добре в цялата саксия.
Коледен кактус
Коледния кактус цъфти 12 седмици. Темературата трябва да е между 23 и 10 градуса. Идеалната обаче е 15 градуса. Коледният кактус обича светлата позиция (на източен или северен прозорец през зимата), но трябва да е далече от пряка слънчева светлина. Докато цъфти листата трябва редовно да се пръскат. Избягвайте поливане с варовита вода.
Когато образува цветни пъпки, растението не бива да се мести.
Назаем от природата
В един дом може да бъде създадена невероятна атмосфера само с помощта на материали от природата - редки и странни екземпляри - сухи цветя и листа, птичи яйца, пеперуди, раковини, корали, миди, камъчета.
Когато сте сред природата, просто се огледайте наоколо и веднага ще ви дойдат безброй идеи за естествена украса. Всичко, което изглежда като спомен от ваканция, може да бъде добавено към колекцията ви.
За естествената украса можете да черпите вдъхновение от различните сезони или от вашите лични спомени.
Ето и няколко лесни за изпълнение идеи:
Напълнете прозрачни купи с дарове от морето и гората - миди, раковини, пясък, шишарки, изсъхнали плодчета.
Направете ефектна аранжировка за масата от клон с причудлива форма и няколко свещи наоколо. Според сезона, можете да добавите няколко зрели плода - червени ябълки, орехи в черупки, декоративни тикви.
Поставете в малки рамки по стените препарирани пеперуди и изсушени полски цветя.
Облечете книгите в бяла пергаментова хартия и залепете върху корицата малки миди, корали.
Всички елементи за украса в случая, са уникални и понякога са истинско произведение на изкуството.
Добре е цветовете и останалите аксесоари в дома ви да хармонизират на материалите за украса, взети назаем от природата.
Зелено, жълто, кафяво, синьо - цветовете на земята, небето и морето във всичките им нюанси са подходящ фон. Дървените мебели внасят всякога повече уют от метала и пластмасата. Свещите и лампите покрити с оризова хартия, са по - подходящи от луминесцентните.
Зазимяване на градината
Добрата подготовка на градината за зимата е сигурна гаранция за добра реколта през следващия сезон
Някои хора смятат, че когато времето започне да захладнява и листата на дърветата да падат, е време да захвърлят градинските инструменти и да чакат пролетта, за да започнат отново работа в градината.
Добрата подготовка на градината за зимата е сигурна гаранция за добра реколта през следващия сезон. Всъщност основните задачи могат да се свършат само за ден - два. Веднага, след като нощните температури се задържат под 7 градуса няколко дни поред, можете да започнете със зазимяване на вашата градина.
Сега е времето да направите равносметка - кои градински растения са се развивали добре през изминалата година, и кои - не. Есента е добър момент да решите, кои от тях да запазите за следващата година и какви нови растения да завъдите. За да бъде градината ви здрава и красива, изберете издръжливи за засаждане в този момент видове, които да устоят на неблагоприятните зимни условия. Подходящи са рудбекията (Китайско слънце), астрата, японската анемона, брюкселско зеле и т.н.
Най-общо казано подготвянето на градината за зимата се състои в нейното почистване и покриване.
Не забравяйте на първо място да се погрижите за ценните домашни растения, които през лятото са били изнесени в градината. Повечето от тях произхождат от тропически райони, поради което първото по-сериозно понижаване на нощните температури може да бъде фатално за тях. Някои от тях вероятно се нуждаят от почистване - проверете ги за вредители и болести, окастрете ги, ако е необходимо или ги пресадете, ако са надрасли саксиите си.
След като ги приберете у дома, можете да очаквате известно окапване на листата или покафеняване по краищата. Това е естествена реакция на растението срещу по-малкото количество светлина, което получава и разликата във влажността на въздуха.
Сега е моментът да извадите от земята луковиците и грудките на гладиолите, далиите, бегониите и т.н. за следващия сезон. Изкопайте ги внимателно, като пощадите всяка новообразувана издънка, без да засягате листата (зеленината).
Поставете луковиците на закрито, проветриво място, където да изсъхнат за около 2 - 3 седмици. Можете да орежете листата и стеблата с остър нож, близо до мястото, където излизат от луковицата. Що се отнася до бегониите, оставете стеблата им сами да се откършат от луковицата, след като са изсъхнали достатъчно.
Луковиците ще презимуват без проблем на тъмно и хладно място, при температура около 7 - 10 градуса. За целта ги поставете в торфен мъх или подобен материал. Препоръчително е да напръскате луковиците с фунгицид и инсектицид, за да предотвратите развитието на гъбички или вредители за целия зимен сезон.
Докато почвата не е стегнала още, най-късно до началото на ноември, трябва да приключите със засаждането на цъфтящите през пролетта луковични цветя (ириси, нарциси, фрезии). Лалетата могат да изчакат до януари. В дупката, в която ще поставите луковиците, задължително сложете малко животинска тор.
Есенните грижи за тревните площи ще дадат максимален резултат следващия растежен сезон. В началото на октомври (а най-добре още в края на септември) напръскайте тревата с хербицид, за да предотвратите масовото развитие на плевели. Почвата задължително трябва да се аерира, ако е твърде сбита или сплъстена, след което трябва да се подхрани с подходяща, разтворима във вода тор, богата на азот, за по-добър растеж на тревния чим. Можете да продължите да косите тревата, но с наближаването на зимата е добре да намалите височината, така че снегът да завари тревата максимум 3 - 5 см. висока.

Ако в градината имате декоративно езерце, задължително го пресушете, преди водата в него да е замръзнала и да ви е навлякла неприятности. Ако имате водни лилии, можете да ги съхраните в мазето, при температура не повече от 10 градуса и заровени в пясък, за да не изсъхват техните корени и ризоми.
Направете основно есенно почистване и в градината. Всеки паднал на земята клон или счупена саксия е потенциално място за презимуване на всякакви насекоми, плужеци или гъбички, които често създават проблеми.
Изчистете градината от мъртвите едногодишни растения и зеленчуци. Можете да ги ползвате за естествен тор, освен ако не са пълни със семена. Особено важно е да отстраните падналите листа от розовите храсти. Чрез тях лесно се завъждат инфекции и гъбички по здравите растения. След първите слани и студове, извадете от градината всички изсъхнали или почернели едногодишни растения - цинии, петунии, невен и т.н. Проверете старателно и многогодишните - ако листата или стеблата на някое от тях е засегнато от инфекция или вредители, за да избегнете по-големи проблеми през пролетта, незабавно ги унищожете (божури, лилиуми и др.).
Проверете градината обстойно за охлюви и плужеци и ако има нужда, купете някакъв специален препарат.
Другата основна задача след санирането на градината е нейното покриване. Натрупайте слама и борови иглички около леглата на многогодишните храсти и цветя. Така ще защитите техните корени и ще намалите неблагоприятното влияние върху растенията на всяка рязка промяна на времето.
Същото направете и с новозасадените в градината луковични. Непременно ги покрийте с клонки от вечнозелени храсти, за да укрепите пръстта около тях. В противен случай има опасност, особено за по-малките луковици, засадени на плитко в почвата да изскочат на повърхността.
Погрижете се и за младите дръвчета (ябълки, явор). Увийте стеблата им с желязна мрежа, за да ги предпазите от гризачи.
Зеленчуковата градина също се нуждае от есенни грижи, които да я подготвят за зимата. Обърнете почвата. Добре е да оставите лехите и пространството около дръвчетата открити и чисти, без плевели и натрупана слама, за да може земята да диша и да е подготвена за пролетния сезон. По възможност наторете с органична тор или торфен мъх.
Преди да приберете градинските инструменти, задължително ги дезинфекцирайте, като ги облеете с разтвор от част белина и 3 части вода, подсушетет ги внимателно и ги намажете с масло.
Зазимяване на басейна
Зазимяването на басейна изисква познания за химичните процеси, които се извършват в него, както и за показателите за качествата на водата. Ако не сте сигурни, че можете да го направите сами, най добре е да се посъветвате със специалист.
След приключване на активния сезон е необходимо да се продължи програмата за поддържане на водата в басейна до падането на температурата под 15 градуса. В този момент басейнът трябва да бъде зазимен. Необходимо е да бъде извършено следното:
1. Почистете стените на басейна с четка. Дъното на басейна трябва да бъде добре почистено с помощта на подочистачка като преди да направите това можете да използвате коагулант за да уедрите дребните частици намиращи се във водата, които иначе ще останат там. Дозировката на коагуланта е 100 мл на 10 куб. м вода. Можете да превключите крана на филтъра така, че водата от подочистачката да отива направо в канализацията.
2. Източете басейна до ниво под дъното на скимерите, като предпазна мярка срещу леда, след което затворете крана за скимерите и оставете крана за сифона отворен. В никакъв случай не източвайте басейна нацяло. Пуснете в басейна пластмасови бутилки, в които е сложено известно количество пясък или вода, но така че да не потъват. Бутилките трябва да са достатъчно за да поемат разширението при образуване на леда. За да не се съберат всички бутилки в единия край на басейна е добре да ги завържете за стените на басейна.
3. Коригирайте общата алкалност на водата в границите 80-120 мг/л (ppm):
- За намаляне на общата алкалност с 10 мг/л (ppm) разтваряме 180 г препарат рН- на 10 куб.м вода в кофа с вода (съотношение вода:рН- не по силно от 8:1) и го изсипваме в дълбоката част на басейна при спряла помпа. Не прибавяйте повече от 300 г препарат рН- на 10 куб. м вода при всяко отделно третиране.
- За увеличаване на общата алкалност с 10 мг/л (ppm) разтваряме 160 г препарат за повишаване на алкалността на 10 куб.м вода в кофа с вода и го разсипваме равномерно покрай стените на басейна. Не прибавяйте повече от 300 г от препарата за повишаване на алкалността на 10 куб.м вода при всяко отделно третиране.
4. Коригирайте рН на водата в границите 7,2-7,6:
- За намаляне на рН с 0,1 разтваряме 80 г препарат рН- на 10 куб.м вода в кофа с вода и го разсипваме равномерно покрай стените на басейна. Не прибавяйте повече от 300 г препарат рН- на 10 куб.м вода при всяко отделно третиране.
- За повишаване на рН с 0,1 разтваряме 80 г препарат рН+ на 10 куб.м вода в кофа с вода и го разсипваме равномерно покрай стените на басейна. Не прибавяйте повече от 300 г препарат рН+ на 10 куб.м при всяко отделно третиране.
5. Извършете ударно третиране с 200 г препарат Дихлор или Трихлор на 10 куб.м вода. Нивото на свободния хлор трябва да се повиши до 6 - 10 мг/л (ppm).
6. Разпръснете 300 мл Алгецид на 10 куб.м вода равномерно по водната повърхност. По възможност три месеца по-късно изсипете още 150 мл Алгецид на 10 куб.м вода.
7. Филтриращата система е необходимо да работи в продължение на 6 до 8 часа за да се разтворят равномерно препаратите.
8. На следващия ден след Обратна Промивка на пясъчния филтъра в него се изсипва разтвор на Препарат за почистване на филтър. Филтриращата инсталация не работи в продължение на 8-10 часа. След това е необходимо същата да бъде включена на режим "Обратна Промивка".
9. След като водата е циркулирала достатъчно дълго време за да се разтворят препаратите, можете да източите водата от от помпата, филтъра и нагревателя. Те би следвало да имат по дъното отвори за източване на водата.
10. Ако имате зимно покривало е добре да го сложите за да не влизат листа и други предмети във водата.
Рано на пролет - някъде към края на Февруари или Март, с увеличаването на продължителността на деня, времето се затопля, поради което трябва да наглеждате състоянието на водата. Тъй като количеството на алгецида започва да намалява, може да се наложи да пуснете помпата и да добавите малко хлор или алгецид, което ще е достатъчно за времето докато сте готови да пуснете басейна в експлоатация.
Съвети за отглеждане на красиви рози
Малко цветя в градината са по - красиви от розата. Ето 5 съвета, как успешно да отгледате красиви рози:
Светлина: Когато избирате място за засаждане на розите в градината ви, имайте предвид, че те се нуждаят минимум от 6 часа слънчева светлина на ден.
Поливане: Ако попадне вода по листата на розите, в повечето случаи по тях се появяват тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По - добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер.
Засаждане и почва: Веднага след като земята се поотпусне през пролетта, обърнете пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да направите почвата по - рохкава, добавете торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.
Почистване: За да бъдат здрави вашите рози, е необходимо често да ги почиствате от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 - 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.
Подрязване: Винаги отрязвайте клончето малко над най - горната пъпка. Използвайте остър нож или градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките.
Зазимяване:
Следвайте тези три лесни стъпки,за да сте сигурни, че вашите рози ще се появят следващата година още по-хубави и големи. Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район.
Три стъпки на защита:
Стъпка 1. Отстранете листата и други остатъци около растението. Ако желаете също бихте могли да скъсите стеблата до 30 см.
Стъпка 2. Направете обръч, подобен на яката на пиле, около растението. Използвайте бамбукови стебла и дълга тел, за да оформите цилиндрично заграждение около храста.
Стъпка 3. Добавете почва и естествена тор. Натрупайте градинска почва около храста, така че купчината да покрие 30см. от растението. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама, листа или друг вид лека тор. Следващата пролет ще трябва да отстраните защитата от растението, преди да са пробили пъпките. Просто махнете теленото ограждение, почвата и листата.
Защита на пълзящи рози.
Ако се съмнявате в устойчивостта на вашите пълзящи рози, бихте могли да използвате по-горе описаната техника, давайки им по-добри шансове да оцелеят след суровата зима.
Стъпка 1. Отстранете стеблата от тяхната опора. Внимателно издърпайте стеблата от тяхната опора и ги притиснете леко, така че да останат легнали на земята.
Стъпка 2. Покрийте стеблата с почва. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама или листа.
Стъпка 3. Следващата пролет, веднага след като почвата позволи,поставете стеблата в старото им положение, прикрепяйки ги отново към тяхната опора.
За градината през Август
Какво да правим през Август
Ако насадите ягоди в края на юли или начало на август или най-късно в средата на месеца, ще имате високи добиви още през следващата година.
За тази цел са ви необходими силни, добре вкоренени ягоди, най-добре отгледани от богат плододаващи растения-майки. По възможност те се изваждат от лехата за размножаване с коренова буца и се засаждат с нея. Ако засадените в началото на август ягоди дават 100% добив още през първата година, засадените в средата на септември дават само 30%.
Август е най-добрият месец за рязане на иглолистните живи плетове.
В никакъв случай не спускайте страничните стени съвсем отвесно. Най-добре е живият плет постепенно да се стеснява нагоре. В противен случай няма да мине дълго и дръвчетата ще се оголят отдолу и ще загубят добрия си вид. По страничните стени и отгоре често стърчат дълги единични израстъци. Преди подравняването те се отрязват малко по-навътре с градинската ножица. Едва тогава можете да се заемете с общия вид. За корекции в растежа на отделните иглолистни дървета използвайте само градинска ножица.
След края на август можете да садите и пресаждате всички млади иглолистни дръвчета.
Пресаждане е възможно само при млади растения с добра коренова буца. Затова използвайте само тези, които сте засадили преди една или най-много две години. В разсадника можете да купите големи екземпляри елхи, борчета и т.н. Те се пресаждат без проблеми, защото от най-ранна възраст са били пресаждани на всеки две години. По този начин се е образувала компактна коренова буца, която не се разрушава при пресаждане.
През август времето е слънчево и горещо. Вкореняването на засадените през това време това време иглолистни дръвчета ще се осъществи само когато съумеем да ги опазим от силна транспирация (изпаряване).
Не е достатъчно само да поливате редовно. Най-добре е цялото растение да се увие в така нареченото засенчващо платно, което градинарите използват за засенчване на парниците. В горещите дни платното се поддържа постоянно влажно. Ако нямате възможност да увиете дръвчето, издигнете лека решетка откъм слънчевата страна и окачете кърпи или стари чаршафи. В този случай дръвчето се пръска често с вода.
Почти всички прецъфтели тревисти растения могат да се делят и пресаждат през август.
До есента те ще имат достатъчно време да се вкоренят и да се подготвят за зимата.
При засаждането и пресаждането на декоративен лук, нарциси, минзухар, диво лале, кокичета и синчец да се внимава грудките,луковиците да бъдат покрити само с 5, най-много 10 см пръст.
Луковични растения се засаждат във втората половина на август.
Цъфтящите през есента минзухари се засаждат в началото на август, за да цъфнат през октомври.
Грудките се слагат на дълбочина 5 до 10 см, а разстоянието между тях е най-много 6-8 см. В една групичка се поставят най-малко 10 грудки.
Бръшлянът (Hedera Helix) и дивата лоза (Parthenocissus tricuspidata) могат само за няколко години да покрият стените на къщата.
Не е редно да се твърди, че двете растения разрушават мазилката на стените. Те се захващат с пипалцата си, без да проникват в мазилката или зидарията. Тъй като листата са подредени като керемиди, те дори защитават стената от твърде голяма влага. Една особено красива форма на дивата лоза е сортът "Veitchii". В годините на основния си растеж той покрива по 6 до 8 кв.м годишно. Бръшлянът не расте толкова бързо, но пък е по-непретенциозен и не се плаши от дълбоката сянка. Само пъстро листните сортове са по-капризни, растат бавно, но на защитено от вятър място могат да покриват и площи над 10 кв.м.
Тъй като през август често е много горещо, всички декоративни растения трябва да се поливат редовно.
При това не бива да занемарявате и вече прецъфтелите тревисти растения. Те са изразходвали много сили за цъфтежа и имат нужда да приемат хранителни вещества от почвата. Затова им е необходима вода. Ново засадените тревисти растения се пръскат многократно, за да се развиват добре.
За градината през Юли
През пролетта градината заблестява с цветовете на цъфтящите луковични растения - лалета, нарциси, зюмбюли, минзухари. (Терминът "луковица" се използва широко за обозначаване на грудки, подземни стебла, корени във вид на грудки, коренища и истински луковици.)
Можете да запазите тази красота и през лятото, като засадите луковични растения, които цъфтят и през най - топлото и слънчево време от годината.
В периода между юни и септември цъфтят бегониите, калата, далиите, гладиолите, каладиумът, каната. 
Средата на лятото е подходящо време да проверите пръскачките в градината. Убедете се, че нищо не запушва главите им. Ако не го направите, скоро растенията ви може да клюмнат или по тях да се появят кафяви петна. Не забравяйте, че през юли растенията имат нужда от най - много вода.
Бурените по пътеките ще унищожите по-лесно с химически препарати, от колкото по механичен начин.
Най - добре поливайте рано сутрин, за да ограничите изпаряването и да дадете на листата на растенията цял ден за съхнене. Не бива в никакъв случай и да преполивате растенията. Добра идея е да разстелете 1 - 2 пръста тор върху пръстта, която ще задържа влагата и в същото време ще обогати почвата.
Един от най - добрите начини да намалите количеството на разходваната вода е да ограничите площта на тревата за сметка на цветята. Така ще си спестите косене и наторяване, а и градината ви ще стане по - атрактивна.
Юли е най - активният месец за ремонти и поправки. В градината вие можете да продължите да почиствате растенията от мъртвите цветове, за да бъдете възнаградени с нов силен цъфтеж през есента.
Когато почиствате розите, окастрете ги до 4 - 5-то листо, за да стимулирате избуяването на филизи. През юли трябва да подхраните всичките рози, за да могат пръчките да узреят добре до есента.
Същото направете и с хризантемите. Продължете с наторяване на цитрусовите растения, ако имате такива, но оставете морава и храстите.
Зеленчуковата градина
През юли берем и се наслаждаваме на плодовете на своя труд.
До момента са узрели доматите, черешите, прасковите, кайсиите. Погрижете се растенията да не станат прекалено тежки и да се пречупят. Почиствайте мястото около тях от паднали плодове, листа и цветове, тъй като те могат да образуват върху почвата слой, в който да стане идеалното място за развитие на насекоми, охлюви, плужеци и болести, които могат да увредят растенията.
Ако сте любител на зеленчуците, за последно можете да засеете царевица и бобови сега, както и картофи за есенна реколта. Картофите са идеални, ако не разполагате с много място в градината. Само не забравяйте да направите купчинка от лека тор върху филизите на младите растения, докато избуяват.
В края на месеца посейте семената на кореновите зеленчуци - цикория, маруля и грах. Върху малко по - сенчесто място можете да започнете и с целината, броколито, карфиола, брюкселското и обикновеното зеле. След около 6 до 8 седмици растенията трябва да са готови за засаждане.
В овощната градина
Ако се налага да отрежете клон от орехово дърво, най-добре е да направите това през юли.
Ореховите дървета не понасят резитба, пък и в повечето случаи тя не им е нужна. Но ако се наложи да се премахне лошо стоящ или запречващ пътя клон, направете го през юли. Същото се отнася и за изсъхналите орехови клони. Раната от отрязването заравнете с остър нож и намажете добре с овощарски мехлем.
Не бързайте да оберете предсрочно зреещите през юли праскови, защото ще пострадат вкусът и ароматът им.
Оберете ги от дървото, едва когато добият характерния за сорта си цвят.
При брането на сливите имайте предвид, че дървесината им е много чуплива.
Едно поливане на малините ще се отрази много благоприятно върху добива и качеството на плодовете.
Юли е време за интензивен растеж на нови издънки, наедряване на плодовете подготовка на растението за следващата реколта. Ето защо едно лятно поливане има изключително значение.
Втората половина на юли е времето, когато трябва да приберете плодовете на черното френско грозде (касиса).
Сега е времето да размножите онези цветя, които ще красят градината ви през есента. Втората половина на юли е най-доброто време за разделяне и разсаждане на перуниките (ириса). Вземете резници от многогодишните карамфили, маргарити, ирис, здравец, върбинки. Засадете ги във влажен перлит и ги запазете за края на есента.
Можете да посеете и семената на цветята, които ще цъфнат следващата година - незабравките, напръстникът, делфиниумът, камбанката (кампанула), кореопсисът. 
Можете да засадите също и луковиците на растенията, които ще цъфнат в края на сезона, когато всички останали са прецъфтели - далии, гладиоли, кана, каладиум, бегонии, невен, циния.
Ако искате да превърнете в тревна площ място, което преди това сте ползвали за други цели, трябва да го засеете този месец.
При юлската сеитба е най-важно засятата площ да се полива редовно и достатъчно, за да се получи равномерно поникване на посева.
Грижата за декоративните храсти през юли се заключва в поддържане на рохкава почва около тях.
Естествените условия през този месец са благоприятни за масово разпространение на листни въшки.
Влагата и високата температура са идеалните условия за тяхното развитие. Те нападат голям брой най-различни цветя, докато трипсите например предпочитат гладиолите, карамфилите, астрите и розите. Срещу всички неприятели на цветята по това време пръскайте всяка седмица, като редувате, с Би 58 - 0,1%, антио - 33 ЕК - 0,15%, вазтак - 10 ЕК - 0,02%, актелик 50 ЕК - 0,1%.
За градината през Ноември
През ноември всичките съдове за вода трябва да се изпразнят, за да не пострадат от зимните студове.
Ако можете да си набавите букова шума, използвайте тази възможност. Буковата шума е много полезна като защитна покривка на почвата и растенията. Тя угнива много бавно и в известни граници отблъсква водата.
Можете да я използвате навсякъде в градината и да заместите успешно торфа или други субстрати.
Всички зимуващи в земята луковични и грудкови растения трябва да бъдат снабдени със защитна покривка.
По-добре използвайте разложен оборски тор или торф вместо листна шума. Дебелината на защитното покритие е 5-6 см.
Всички растенията в езерната градинка се прочистват в началото на ноември и при нужда се покриват.
Блатните растения, които през зимата постепенно умират, се отрязват съвсем близо до земята. Покритието от елхови клонки.
Щом листата опадат, почвата под декоративните храсти трябва да се разрохка. За да не повредите корените, които често са съвсем близо до повърхността, използвате само три рога вила.
Шумата в близост до храстите се вкарва повърхностно в почвата.
През някои години, при топла и продължителна есен, се налага през ноември още един път да бъдат окосени тревните площи. Колкото по-къса е тревата през зимата, толкова по-малки са вредите от измръзване.
В края на месеца направете резитба на всички многогодишни декоративни видове, без вечнозелените. Така ще ги предпазите от натрупване на много сняг по тях през зимата, от обезформяне и пречупване на някои клони.
Розите колкото са красиви, толкова са и не студоустойчиви.  Зариването е най-сигурното средство за предпазването им през зимата от измръзване. Ако досега не сте направили това, време е да побързате. Ако част от стъблото остане на открито, добре е да го увиете в слама или амбалажна хартия.
И през ноември не бива да занемарявате грижите за стайни растения. Това важи преди всичко за поливането, което се съобразява с температурата в стаята.
В края на ноември можете да сложите на по-топло място първите зюмбюли и лалета.  Предпоставка за това е съцветията или цветните дръжки да са се показали над луковиците. Новото място трябва да бъде тъмно или чашите и саксиите да се покрият с плътни фунии. Точно в този стадий трябва да снабдявате растенията с достатъчно влага, за да не спре развитието на цвета.
Жива ограда
Живата ограда се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спортна площадка, басейн...
Те се различават по начина на оформление: свободно растящи, "подстригани", укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения.
За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и разбира се са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.
Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, три редни, с различна височина.  Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда.
За високи над 2м, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се използват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.
За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.
За ниските живи огради (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.
Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда - по-висок и по-нисък.
За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията.
Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.
Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини - от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.
Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред - сорт с пурпурни листа.
Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.
Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява - правилна и елегантна форма и по-голяма плътност.
Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това - само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма.
При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 - 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година - 1/2 - 2/3 от листната маса на растенията.
Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно - през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята.
Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично.
Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я "подмладите", т.е. да я изрежете из основи - на 4-6 см от корените.
При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богато цъфтящите храсти). И още - след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте.
Подрязването на живата ограда трябва да се прави редовно и навреме - ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате, растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.
Растения, подходящи за живи огради и бордюри:
o Кисел трън (Berbebis vulgabis)
o Глог (Mespilus oxyacantha)
Арнолда (Crataegus arnoldiana)
Даурски (Crataegus dahurica)
o Орлови нокти (Loniceracaprifolium)
Алберта (Lonicera albebtii)
Алпийски (lonicera alpigena)
Златист (Lonisera chrysantha)
o Върба (Salix herbacea)
o Дрян (Cornus)
Обикновен (Cotoneaster integerrima)
Блестящ (Cotoneaster lucidus)
o Ливадник (Спирея)
Брезолистен (Spiraea betulifolia)
Дугласа (Spiraea douglasii)
Японски (Spiraea japonica)
o Чимшир (Bucus sempervivens)
o Дафиново дръвче (Laurus nobilis)
o Джел (Ilex acuifolium)
o Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium).
Жасмин
Жасмин / Jasminum Polyanthum
РАЗДЕЛ: Декоративноцъфтящи Описание: От многото разновидности жасмин, може би най-добрата за отглеждане на закрито е по това време на годината е Jasminum polyanthum. Бързо растяща лиана с ароматни цветове. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, около деня на Св. Валентин, в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежът е обилен, а растежът - буен. Ароматът му, въпреки че е екстравагантен, не е натрапчив, както могат да бъдат летните сортове.
Достига до 1м. височина в саксия.
Грижи: Температура около 15 градуса.
Обича висока влажност на почвата и въздуха. През пролетта и лятото поливайте редовно и наторявайте на всеки 2 седмици с тор богат на фосфор (10-15-10), за да подпомогнете развитието на цветни пъпки. През есента и зимата поливайте, когато субстратът засъхне.
Пресаждането може да направите на пролет, след като прецъфти.
Понася добре пулверизиране.
Място: Слънчево до полусенчесто място. Най-често това е място с източно или западно изложение. Необходимо му е около 4 часа директна слънчева светлина на ден.
Размножаване: Чрез семена и полувдървенили се резници през пролетта и лятото.
Съвет на градинаря: Всички сортове жасмин се нуждаят от период на застудяване, преди да образуват цветни пъпки. Това е и причината някой от отглеждащите ги да не успяват да ги накарат да цъфнат повторно. След цъфтежа на закрито, пресадете, подкастрете и изнесете на открито слънчево място. Това ще осигури здраво растение с множество нови клонки и пъпки за следващата зима.
Есенни красавици в градината
Есента е цветна палитра, истинска наслада за окото и душата.
Сред храстите Euonymus alatus сякаш "гори" и със сигурност ражда възможно най - ярко червените листа. Най - добре е да бъде засаден на открито, слънчево място, за най - оптимален цъфтеж и ефект. Храстът ражда алени на цвят, подобни на капсула плодове, които имат оранжев център и са странно незабележими сред ярките листа. Изисква минимални грижи и може успешно да се използва като естествен плет.
Хортензията с нейните огромни листа, грее на талази и изглежда като есенен тапет. Истинска наслада за окото са нейните подобни на хартия, с цвят на стара дантела цветчета, на фона на червените и листа.

Калината пък (малко дърво или силно разклонен храст) създава поразителна есенна картина благодарение на ярките си листа и блестящи синьо - черни плодчета.
Трудно обаче може да се открият по - ярки цветове, от тези на зреещите през есента плодни дръвчета. Помислете си само за зрелите ябълки по клоните.
Топлата есенна картина се допълва с характерните за този сезон декоративно цъфтящи. Сред тях най - красива може би е Lobelia cardinalis.
Салвията пък е късно цъфтяща билка, със заострени алени цветове, заобиколени от сиво-зелени листа.
Типични есенни цветя са далиите. Те продължават да цъфтят красиво до първите студове.
По това време на годината космосът (Cosmos atrosanguineus) е също много атрактивен. Той има кадифени цветове в тъмно червено, които контрастират на сребристите листа.
Есенно градинарство
Изберете някой топъл и сух ден в началото на есента, за да подготвите пролетната си градинка.
Сега е моментът, в който трябва да засадите цъфтящите през пролетта цветя, за да се радвате на истински цветен килим. Дори и малките луковици могат да създадат една пищна картина, когато най - малко очаквате.
Минзухарите (Crocus) първи цъфтят, дори още снегът да не се е стопил напълно.Хионодоксата (Chionodoxa) добавя деликатен нюанс в градината с нейните нежни пастелни цветове. Както и на минзухара, цъфтежът и почва още през февруари. Тя се умножава по естествен начин всяка година и ефектът и се увеличава многократно.
Няма да сбъркате, ако изберете ситни цветя върху по - голяма площ, така че да се образува нещо като "цветно петно". Добре е да не поставяте обаче луковиците в права линия или пък на прекалено голямо разстояние една от друга. Нормалното разстояние е 15 см.от всички страни на луковицата. Поставете луковиците на дълбочина някъде 8 - 10 см. Подходящото време е след дъжд или след като сте поливали, така че почвата ще се разравя лесно.
Друг вариант да създадете едно "море от цвят" за пролетта е, да засадите луковиците, например на синчеца (Scilla sibirica), под широколистни храсти, в началото на есенния сезон, преди листата им да са опадали.
Друго "ранобудно цвете", подходящо за пролетната градина е пушкинията (Pushkinia scilloides). Цветовете са синкави, с нежна синя лента, която върви по дължината на венчелистчетата и. Цъфти през март и април. Тя също се разпростира сама всяка година и създава цветни "петна", които са впечатляваща гледка за дълго време.
Тези пролетни цветя прецъфтят - края на март, началото на април. Добре е да не бързате да изрязвате зелената им част. Ако поддържате зелена трева, при косенето я оставете на височина около 7 - 9 см, така че да запазите по - голямата част от листата на пролетните красавици.Трябва да се изчака докато те пожълтеят или потъмнеят, за да се даде време на растението да натрупа хранителни резерви за обилния цъфтеж идната пролет.
Как да си направим Дзен - градина
Градините Дзен
Класата на военните започва да придобива все по-голямо влияние през периода Камакура (1185-1333 г.).
Влиянието на Дзен свещеници от Китай също се отразява на жилищното строителство и градинарството. Не било прието военният елит да организира великолепни градински приеми. Аристократите предпочитали да се радват на градините си седейки вкъщи. Градините били проектирани преди всичко за съзерцание. В този период се появили градинари-свещеници ишитатесо (буквално преведено "монаси поставящи скали").
Счита се, че златният век на японската градина настъпва през периода Муромачи (1333-1568 г.).
Тогава се появява нов стил - каресансуи (пресъхнал планински поток), създаден от опитни майстори градинари, наречени сензуи каварамоно (ваятели на планини, потоци и реки). Силно повлияни от дзен будизма, тези градини се характеризират с доведените до крайност абстракции: групи скали представляват планини или водопади, а белият пясък изобразява течаща вода. Стилът на тези градини, които не могат да се видят никъде другаде по света, вероятно е повлиян от китайските гравюри, изобразяващи пейзажи с голи планински върхове и сухи речни корита.
Примери на този стил са скалните градини в храмовете Рьоанджи и Дайтокуджи в Киото. Скалната градина Дайтокуджи се състои само от 15 скали и бял пясък върху равна земя и е типичен пример за равнинна градина. Те пресъздават градински теми, свързани с морето. Езерата са оформени с помощта на камъни, дървета, каменни светилници, водни басейни и кладенци.
Как да си направим сами Дзен градина
Ако не разполагате с достатъчно пространство в градината или не искате да акцентирате до толкова, че да си пресъздадете голяма автентична Дзен - градина ви предлагам следните варианти:
Мини Дзен Градина
Дзен градините могат да се простират, както на стотици метри, така и в миниатюрни сандъчета или саксии, които можете да изработите дори и сами и да поставите в последствие върху бюрото, масичката за кафе или където пожелаете.
Етапи:
1. Колко голяма искате да бъде вашата Дзен Градинка, за да изработите подходящ съд за нея.
Като материал за изработка можете да използвате тънък шперплат, които е лесен за обработка.
Необходими са ви дъно и странични бордове, които да не бъдат по-високи от 5 - 8 см. Важно е градината да изглежда плоска. Няма да правим пясъчник за децата все пак.
Най-лесно съединяването на отделните елементи става с лепило.
След като сте съединили всички части, можете да боядисате, лакирате или облепите с фолио дървото.
Най-елегантно решение е да изберете едноцветно решение без шарки.
Ако не ви се занимава можете да изберете подходящ за целта съд и да си го закупите.
2. Втора стъпка е набавянето на пясък или ситни речни камъчета. Тъй като градинката е в малки размери можете да закупите и пясък за аквариуми от някой зоомагазин.
3. Поставете пясъка в съда, така че той почти да достига до ръба и. Повърхността на пясъка може да е гладка или набраздена на прави или вълнообразни линии по ваш избор.
Ако нямате миниатюрно гребло можете да си изработите такова, използвайки дървени клечки, съединени с естествено лико или канап, а може и да използвате лепило.
В краен случай и гребен може да ви свърши работа.
4. Добавете декоративните акценти.
Те могат да са интересни по форма камъчета и скални късове, покрити с мъх.
Натиснете леко за да потънат частично в пясъка без да развалят вече направените линии. Могат да се използват миниатюрни статуи или каменни фенери в японски стил.
Но не прекалявайте с ефектите и акцентите - идеята на Дзен градината е че тя е място за релаксация и в нея няма нищо излишно.
5. Поставете готовата градинка на подходящо място в дома Ви, по възможност с интересно осветление в близост
Най-хубавото е, че всеки път когато имате желание може да променята из детайли вашата градинка без това да ви струва нито средства, нито много сили.
Дзен Градина в двора
1. Изберете мащабите на бъдещата си градина и определете подходящото за нея място. Каквито и размери да изберете - малка градина в задния двор или цялостно разположение в двора - стъпките са еднакви, като се променят само размерите.
2.Създайте формата, която ще поддържа пясъка или чакъла. Ако възнамерявате да правите голяма дзен - градина, използвайте дървесина с размери 2х4 (това е в инчове - около 5х10 см.), а ако градината ще е малка, сглобете от дървесина неголяма рамка с желаните размери.
3. Монтирайте с гвоздеи/ винтове/ лепило отделните части, за да оформите рамката. Накрая можете да я боядисате, лакирате или украсите по Ваш вкус.
4.Поставете ограничител за растенията - например найлон под чакъла, за да не прорастват те измежду пясъка/чакъла. Това трябва да стане още преди да сте монтирали на място рамката. Това е особено важно, тъй като голяма част от чара на дзен - градините се крие именно в тяхната чистота и минимализъм. Затова трябва да държите надалеч бурените.
5. Напълнете формата догоре с пясък/ чакъл и го разпределете равномерно навсякъде из нея.
6. Поставете в градината избраните декорации, създавайки тематично разположение. Използвайте стари камъни с мъх по тях, с интересни цветове и форми, и всички онези природни късчета, които създават у Вас усещането за хармония.
Разположете ги несиметрично като избягвате центъра. Добре би било да заровите камъните наполовина в пясъка/ чакъла, за да се слеят те по-добре с цялостната среда. Като цяло дзен - градините съдържат само естествени елементи - дърво, камък и растителност, но Вие можете да проявите въображение и да добавите нещо различно, създавайки дзен - градина със свой собствен стил. Не правете обаче грешката да претрупвате градината, защото нейният основен замисъл е да бъде не сложна и изчистена.
7. Според специалистите е добре преди да използвате градината да се посъветвате със специалист по фън шуй, защото с него са свързани както принципите на дзен, така и Вашата карма. Той ще Ви посъветва как да балансирате дзен - градината така, че да бъде в хармония с Вашите нужди.
8. С помощта на греблото създайте специфичните за тези градини щрихи по повърхността на пясъка/ чакъла, които всъщност са символ и пресъздаване на движението на водата.
Съвети:
* Запасете се с достатъчно пясък/ чакъл, за да запълните формата си на дебелина поне 5см. Ако пластът е твърде плитък, ще изглежда грозно, след като се обработи с греблото.
* Опитайте се да запазите своята дзен - градина чиста откъм претрупване, бурени и парчета дървесина, или пък листа, случайно попаднали чрез вятъра.
* Можете да помислите върху въпроса за поставянето на подходящо за целта осветлени - с огън или електричество. Цветните крушки ще добавят особен чар на градината, особено през нощта.
* Не се бойте да сменяте шарките и декорациите в своята градина - тя е адаптивна и се променя заедно с Вас самите.
* Не забравяйте, че дзен - градината не е нужно да бъде правоъгълна или симетрична - важното е да бъде приятна и хармонична лично за Вас.
* Не е препоръчителен контактът с градината на животни и малки деца, затова помислете добре за местоположението й още преди да я направите.
* Бурените могат бързо да съсипят дзен - градината, затова се грижете за проблема редовно.
Олеандър
Това така популярно растение има и множество от имена.  На някои места в България е познато под името - зокуми.  На други места е наричано още - Nerium, Laurel de jard?n, Adelfa, Alheli Extranjero, Baladre, Espirradeira, Flor de S?o Jos?, Laurel Rose, Flourier Rose, Olean, Aiwa, Rosa Francesca, Rosa Laurel, или Rose-Bay... и много още, но неговото истинско име е Nerium oleander или само Олеандър.
Съществуват множество видове - с плътно зелени листа, с пъстри листа, цъфти с различни цветове...
Олеандърът е вечнозелено храстово растение, като след време става като малко дръвче.
Храстите могат да достигнат до около 6 м. височина, но най-често са около метър до 3 м.
Родината на растението е Северна Африка, Средиземноморския басейн, Източна и Югоизточна Азия. Олеандъра предпочита сух и топъл климат и затова вирее добре в тези области.
Вирее добре на полусянка или сянка.
Влага: може да оцелее и в сухи и във влажни почви. Бърз растеж се получава, когато има предоставена влага по време на суша.  Някои цветни под видове могат да оцеляват и при по ниски температури от -9 до -6 градуса по Целзий, но зелените части ще бъдат повредени. Размножаване: Най-добре е да вкорените резници през лятото. Също може да се засеят и семена, но растението няма да достигне реални размери - ще остане малко.
ВНИМАНИЕ
Олеандърът е токсичен. Контактът с кожата може да предизвика реакция. Избягвайте димът, когато се изгарят резници.
Мушкатата в градината и терасата
Това цвете е много познато и популярно в България и света. Можете да го срещнете в почти всеки дом - като има голямо разнообразие от цветове. Мушкатото е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора.
Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos - щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите - вдървени.
. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.
В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название.  Един от най-популярните например, Метеор - с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г. Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld - с прости розови цветове.  Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery - с бели краища на листата, Empress of India - листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon - с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock - със златисто жълти листа с карминени краища.
Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена. Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.
През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.
Съвет на градинаря: Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.
Габър
ОБИКНОВЕН ГАБЪР - Carpinus betulus
Обикновеният габър е листопадно дърво с височина до 25 м и диаметър 40-60 см. Стъблото е неправилно с надлъжни изпъкнали ребра и вдлъбнатини. Короната е метло видна, неправилно гъсто облистена. Кората е гладка, сивопепелява. Младите клонки са сиво-кафяви, голи и овласени. Пъпките са продълговато яйцевидни, дълги около 1 см.

Семената имат висока кълняемост (80%), която се запазва продължително време. Те могат да престоят няколко години в почвата и при наличие на подходящи условия да покълнат. Освен чрез семена този вид се разсява много успешно и по вегетативен начин с пънни издънки. Обикновеният габър е бавнорастящ вид. Известно ускорение на прираста по височина се наблюдава след петата година.
Обикновеният габър е топлолюбив вид и страда от късните пролетни студове. Той е издръжлив, но в сравнение с обикновения бук се нуждае от повече светлина. Той е невзискателен към почвените условия.
Албиция - Копринено дърво
ALBIZZIA Durazz. /Сем. LEGUMINOSAE /
Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво.
Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.
Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
Използва се като особено красиво парково и алейно дърво за единично и групово засаждане в парка. У нас е все още слабо застъпено и заслужава да намери по-голяма употреба в южните краища на страната.
От рода е известен само един вид, а именно:
Al. julibrissin Durazz (Юлибрисиновата албиция или "Коприненото дърво").
Отечество - Персия до Китай. Представлява малко дърво, 6-8 м високо, с гладка кора и рядка, широко чадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета. Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежно розови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от края на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението. Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността. Светло и топлолюбива е.
Любовно цвете / Agapanthus praecox
РАЗДЕЛ: Декоративно цъфтящи
СЕМЕЙСТВО: Лилиеви / Liliaceae
ИЗЛОЖЕНИЕ: СлънцеОписание: Идеално многогодишно растение за големи съдове. Родината му е Южна Африка.
Стеблата са дълги близо метър, листата са дебели, тъмнозелени, разположени в розетки. Цъфти в бяло, синьо или виолетово през цялото лято. Образува масивни, жилави корени. Малките черни семена се крият в капсула.
Грижи: Почвата трябва да съдържа малко глина. Растението се полива обилно и се тори често в периода на растеж. В подложката не бива да се задържа вода.
През зимата се поставя на хладно, за да продължи да цъфти.
Място: Обича силното слънце, на балкона или в градината.
Размножаване: През пролетта, чрез делене.
Съвет на градинаря: Листата и корените са отровни.
Красива градина и през зимата Много хора пренебрегват градината си през зимата. Мнозина смятат, че след като цветята са отдавна увехнали, а листата са изгнили, в градината не е останало нищо, което предизвиква интерес. Това не е далече от истината. Въпреки скованата от студ и сняг земя, вие бихте могли да засадите различни растения, които ще предадат различни измерения на градината ви.
Когато избирате дръвчета и храсти за вашата зимна градина, добре е да изберете такива, които ще и придават атрактивен вид през цялата година.
Боровинковият храст, например, цъфти с нежни бели цветчета през пролетта, ражда моравите си плодове през лятото и искри с блестящите си червени листа през есента.  През зимата червените му стебла и уникална форма, са прекрасен акцент в градината ви.
Подобно на него и кучешкият дрян е типично растение за четирите сезона. Той цъфти много рано през пролетта с разкошно изобилие от цветове, през лятото светло-зелените му листа са с много нежно излъчване, а през есента прекрасните му червени плодове лесно примамват птиците. Зимата кучешкият дрян с кафявата си кора ще се откроява добре на снежната пелена в градината ви.
двата вида. В градината в близост до къщата е истинска феерия да се отгледа хамамелис.
Зимният жасмин и ериката обичат снежните премени
Друга цъфтяща прелест е зимният жасмин (Jasminum nudiflorum).  Между многото жасмини, които цъфтят на пролет той е по-устойчив и затова се окичва с цветове още в края на зимата. Произхожда от северен Китай. Малко е увиснал с четири ръбестите си клонки, но цветовете му ухаят приятно.
Не смущавана от снега е и ериката. Често е покрита със сняг, но тя пак наднича през него със снежните си розово цикламени цветчета.
Още през зимата форзицията също може да ни зарадва със слънчевите си красиви жълти камбанки, стига да откъснем клонки от нея и да ги натопим в стаята във ваза с вода.
Най-важното нещо, което трябва да запомните, когато планирате зимната си градина, е че тези растения няма да имат листа, които да скриват формата им. Затова именно формата е най-важната и тя е тази, която ще създаде красота в двора ви.
Така че, внимавайте, преди да грабнете ножиците. Опитайте се да си представите, как ще изглежда дървото без този или онзи клон. Нека обаче това не ви плаши, когато се захващате с кастренето, просто влагайте повече мисъл в него. Важно е да си представите дървото като скелет, да усетите формата, да запазите симетрията му. Няколкото клони в повече на едната страна ще развалят общото впечатление от дървото, когато няма да има листа, които биха могли да скрият недостатъка.
Съвсем сигурно е, че ще пожелаете да засадите и някое друго вечно зелено дръвче или храст, защото именно зеленината контрастира най-ефектно с безцветието и скуката на зимата. Борчета, кипариси, хвойни, или дори чемширът са добър избор.  Тези растения изискват почти същите грижи, както и широколистните, така че това може само да ви е от полза.
Последното нещо, за което следва да помислите, са цветята в зимната ви градина. Докато се чудите и колебаете, кои точно да изберете, е възможно да мине доста време.
Теменугите и хризантемите биха оцелели дори и при лека слана.  За да им дадете все пак повече шансове, вечер ги покривайте с вестници или стари чаршафи, когато се очакват по-ниски температури през нощта.
Ранобудни цветя,  каквито са кокичетата и минзухарите, често цъфтят, докато има още сняг. Вие можете да се погрижите това да стане още по-рано, като струпате по-голямо количество органичен тор около луковиците им през есента. Ролята и е да изолира почвата.
Друго подходящо цвете е "клюмналата роза", която не е истинска роза, но затова пък е много красива. Ако я засадите на място, което е сравнително защитено, например под оградата, бихте могли да се радвате на цветовете по Коледа.
Календар на градинаря - Юни
През юни градината е по - красива от всякога. Положеният труд до момента дава и първите плодове.
Сега е моментът да засадите многогодишните в декоративната градина: бегонията, кандилката, невенът, карамфилът, хризантемите, цикламите, цинерарията, диантусът, лобелията, трицветната теменуга, примулата, лютичето, сладкият грах, кученцето, ралицата и т.н.
Този месец цъфтят азалията, камелията, калината, дафне и др.
Извадете грудките на далията веднага, след като листата на растението увехнат. Съхранявайте ги на сухо и хладно място за през зимата.
Подгответе лехите в зеленчуковата градина с голямо количество органична тор.
Този месец е подходящ за засаждане разсада на броколито, брюкселското зеле, кориандъра, праза, марулята, граха, магданоза, спанака, карфиола.
Окастрете овошките, лозата, малините и къпините.
Можете да засадите младите ягоди в добре отцеждаща се почва, на слънчево място. По - добре подновете растенията, които са по - стари от три години.
Берете боба, граха и краставиците редовно, за да удължите продукцията.
Почистете лехите на ранните култури, използвайте ги повторно за същите видове или ги оставете незасяти за есенните култури.
Ако наторите многогодишните растения през юни, това ще окуражи растежа им в голяма степен.
Почистете градината от цъфтящите през пролетта видове, но не избързвайте прекалено - оставете листата им да увехнат от само себе си, осигурявайки хранителни вещества на луковиците за следващия сезон.
Следете за вредители и почиствайте редовно плевелите.
Ако имате смокиня, почистете градината от самораслите растения.
Осигурете защита от птиците на ягодите и френското грозде, които вече са започнали да раждат.
Сега е подходящият момент да размножите клематиса чрез резници.
През този месец можете да вземете резници от градинския карамфил (Dianthus plumarius).
Ако отглеждате цитрусови дръвчета в саксии, спокойно можете да ги изнесете навън за летните месеци.
Завържете новите леторасли на пълзящите рози.
Орежете ориенталския мак след като прецъфти. Почистете люляка от увехналите цветове.
Проверявайте ягодите и ги почиствайте старателно от загнили или нападнати от вредите плодове.
Можете да засеете в градината червена цикория, за да я оберете през есента, както и семена на двугодишни цветя, като напр. напръстник (Digitalis purpurea), които ще цъфнат следващата година.
Нанесете подходящ за вашата градина хербицид против плевели, следвайки внимателно инструкциите за прилагането му.
През юни е добре да поливате цветята в саксии и сандъчета два пъти на ден, тъй като те са особено чувствителни на суша и жега, а нужната влага лесно излиза през глинените контейнери. Позиционирайте ги на сянка, особено следобед.
Възможно е през този месец да възникне проблем при доматите и чушките. Доста често растенията се накъдрят и спаружват и дори обилното поливане не ги възстановява. Причината е вирусно заболяване, което се разпространява от хоботни насекоми. Единственото решение е да бъдат отстранени заразените растения, за да се ограничи болестта.
Поливайте зеленчуците редовно и равномерно, защото в противен случай може да започнат да загниват в основата на плода.
Почистете прецъфтелите цветове на здравеца, цинията, невена и розата. Ако направите това, преди да са се разпръснали семената, това ще е от голяма полза за следващия цъфтеж на растенията. Желателно е да ги отрежете с остри ножици, а не да дърпате растението от земята, за да отстраните целия цвят заедно със семената.
За градината през Юни
Какво да правим през Юни
Плевели
o Непрекъснато трябва да наблюдавате всеки кът от градината си, за да не допуснете някой плевел да разпилее семената си.
Тъкмо в по-закритите кътчета на градината, които не са всеки ден пред очите ви, някои плевели успяват да узреят и да разпръснат семената си. Вятърът поема грижата за по-нататъшното им разпространение. По такъв начин е застрашена не само вашата градина, застрашените са и градините на съседите ви.
В овощната градина
o Ако голяма част от плодовете на прасковите и кайсиите опадат, това в повечето случаи е признак за недостиг на варовик.
Трябва да си отбележите това и през есента да подадете повече варовик в почвата около тези дървета.
o През юни можете малко да намалите клоните, останали не облагородени през ранната пролет.
Такива клони не трябва да отрязвате изцяло, но трябва силно да ги просветлите. Тази операция допринася значително за засилване на присадените калеми. Отрупаните с плодове необлагородени клони се прореждат, само ако няма да има загуба на плодове.
o Черешите обикновено се берат с дръжки, но за вишните се препоръчва да ги откъсвате без дръжките.
Ако берете вишните невнимателно и заедно с дръжките, увреждате дървото. Пъпката, която се намира в основата на дръжката на плода, в повечето случаи се оказва откъсната. Определените за незабавна консумация вишни оронвайте на ръка, без дръжки, а всички останали изрежете с ножици, така част от дръжките да останат на дървото.
o Овощните дървета с обилен завърз трябва и през юни да поливате обилно и да подхранвате с тор, за да могат да изхранят плодовете си.
От това след, че през сухите периоди не трябва да поливате с чиста вода, а с около 0,3 - процентов хранителен разтвор от някакъв бързо възприемащ се комбиниран изкуствен тор. При това трябва да поливате така, че водата да попадне в зоната на смукателните коренчета, т.е. коренчетата, които се намират под периферията на короната на дървото.
o През юни трябва да започнете и борбата с осите, които по-късно биха причинили големи вреди с наяждането на плодовете.
Улавянето на оси със закачени по дървета шишета е най-перспективно през този месец. Напълнете шишета до една трета с някакъв плодов сироп. През следващия месец осите няма да се интересуват от шишето, защото вече ще има повече узрели плодове.
o При възможност през юни полейте обилно овощните дървета в градината си.
Добре е след юнското опадане на завързите да направите една обилна поливка на дърветата. Тя е важна, защото ще помогне за наедряването на плодовете на онези сортове, които зреят през август и септември. Прасковите полейте 15-20 дни преди узряването на плодовете.
В цветната градина
o За да могат розите след първия цъфтеж да цъфнат бързо и втори път, не трябва при отрязването на първия цвят да скъсявате много филизите.
o Пресаждането и разделянето на тревните сортове, които цъфтят през пролетта, трябва да направите през юни.
При това трябва да имате предвид, че ако туфите са силни, те непременно трябва да бъдат разделени. Разделените през юни треви ще се развият до есента толкова силно, че през следващата пролет ще запълнят определеното им от вас място. Докато разделените растения се прихванат, трябва да ги предпазвате от слънцето и да ги поливате редовно.
o При поливането на тревно-храстовите насаждения листата на растенията на бива да се мокрят.
В такъв случай и вероятността от листни заболявания ще бъде по-малка. Ако не се съобразявате с този съвет, има опасност от брашнеста мана, която най-често напада градинската ралица, но и други тревни видове, за които се смята, че са имунизирани срещу нея.
o В края на юни трябва да започнете подрязването на живия плет. При тази операция не се реже старата дървесина, а се премахват само върховете на младите филизи. За да придобие изискан вид, живият плет трябва да се подрязва само по опънат канап.
o През юни трябва да бъдат окосени тревните площи поне два пъти, за да се получи плътна тревна покривка.
o В началото на юни все още можете да разсаждате добре вкоренени резници или разделени растения от студоустойчиви хризантеми.
o Първите юнски дни са най-подходящи за засаждането на фуксии, мушката, хелиотроп и други подобни на открито, в приготвени за тях лехи.
o Незабравките (Myosotis) са красиви пролетни цветя, но трябва да ги засеете в края на юни, за да цъфтят през следващата година
За градината през Семпември
Най-благоприятно време за заравяне на луковиците е през септември.
Ако садите нарциси в лехи, разстоянието между редовете трябва да бъде около 20 см. В редицата луковиците се садят на 10-15 см една от друга. Ако искате да се образуват групи, разстоянието на всички страни е 15 см. Дълбочината на засаждане е 15 см. Макар че луковиците на лалето се садят основно през октомври, можете да свършите тази работа и в последната третина на септември. Всички луковични и грудкови растения трябва да получат защитно покритие (торф или милчиращо платно).
Под покритието почвата остава равномерно влажна и тази влага се запазва дълго време, което се отразява благоприятно на развитието на растенията. Повечето растения имат нужда от него, з ада пуснат още корени и да се вкоренят здраво. Покритието се отстранява в началото на пролетта.
С изключение на цветята, които цъфтят в късна есен (есенни и зимни димитровчета), всички тревести растения могат да бъдат разделени и пресадени през септември.
Когато трябва да направите деление, всички надземно части се орязват малко над земята. Корените се скъсяват наполовина. Частите не бива да бъдат твърде дребни, защото първата година ще цъфтят оскъдно. Дупката за засаждане трябва да бъде достатъчно голяма и дълбока, защото корените трябва да влязат отвесно.
Здравото засаждане и последващото поливане е необходимо за всички растения. Сигурно врастване се постига с предпазно покритие.
В бордюрните лехи от тревисти растения в края на септември се отстраняват всички едногодишни цветя, които се послужили за запушване на дупки.
Зимните димитровчета цъфтят оскъдно, когато растенията страдат от липса на водата.
Зимни димитровчета наричаме студоустойчивите форми на хибридите на индийската хризантема (Chrysanthemum-Indicum), които през септември и по-късно цъфтят на открито.
При поливане избягвайте да мокрите листата, за да не заболеят.
Първата трета на септември е последен срок за засаждане на теменуги, незабравки и парички.
Грудките на рано цъфтящите гладиоли се изваждат от земята още през септември.
Иглолистните дръвчета (конифери) и всички зелени през зимата дървета от края на септември се поливат редовно без оглед на времето, за да прекарат добре зимата.
Ако тези растения се повредят през зимата, причината обикновено не е в мраза, а в сушата.
Иглолистните дървета изпаряват вода и през зимата. Така те губят вода, която набавят с помощта на корените от почвата. Това значи, че тя трябва да съдържа много влага. В противен случай растенията изсъхват.
Към края на септември помислете за чувствителните растения и набавете необходимите съчки.
Най-добрата защита от зимното слънце са елховите клонки. Това важи за всички вечнозелени растения в алпинеума и по сухите стени, както и за вечнозелените дръвчета.
Покритието от съчки намалява съществено изпарението. Едногодишните мак (Papaver), ралица (Delphinium), невен (Calendula) и челебитка (Nigella), засети през втората половина на септември на открито, през следващата година ще разцъфтят значително по-рано от засетите през пролетта.
В последните дни на септември всички растения в саксии и качета трябва да се приберат в незамръзващо помещение.
Това важи предимно за олеандрите (зокуми), агаветата, неустойчивата юка, чашкодряна и кордилинето. Макар че понасят и по-студено време, аукубите също се изваждат от градината.
Преди да бъдат прибрани, растенията се почистват основно, за да се отстранят всички болни части.
Помещението, в което се съхраняват, трябва да бъде светло и проветриво. Кактусите и другите сукуленти в саксии, които са били изнесени в градината, са чувствителни към всяко застудяване и трябва да се приберат на сигурно място още в края на септември.
Ако ги изложите на студа, не можете да предотвратите гниенето и през зимата растенията ще загинат. С прибирането намалява и поливането.
Към края на септември нощите стават хладни, а стаите още не се отопляват. По това време стайните растения не бива да се поливат прекалено обилно. До средата на септември можете спокойно да пресаждате стайните растения.
Ако закъснеете, до края на есента корените на пресадените растения няма да успеят да изпълнят саксията. Това може да причини загуби през зимата, тъй като подобни растения бързо заболяват.
За градината през Семпември
Край на сезона! Най-важното за правене
Внимателно огледайте кората на овощните дървета и я почистете от пашкулите на гъсениците.
Втората половина на септември е най-подходяща за засаждане на плодните дървета.
Засадете цъфтящите през пролетта луковични цветя - лалета, нарциси, зюмбюли... Направете го през някой сух ден (не бива да вали!).
Системно елиминирайте увехналите съцветия на астрите, гергините и гладиолите - по този начин ще продължите цъфтежа им чак до първото по-сериозно застудяване.
До средата на месеца продължавайте да разделяте и да засаждате цъфтящите през пролетта и лятото многогодишни растения.
Сега е време да съберете картофите от зеленчуковата градина.
Разделят се и се засаждат старите храсти на ревена.
Цветя
Подгответе цветята в сандъчетата и висящите кошници за завръщането им у дома. Измийте старателно листата им и почистете саксиите. Не чакайте да стане прекалено студено, за да ги приберете. Някои видове са доста чувствителни.
Засадете хризантемите. Изберете място, където водата се отцежда добре.
Амарилисът вече се подготвя за зимния си покой. Поставете го на хладно и тъмно място и не го поливайте след като листата му пожълтеят.
Спрете да подхранвате розите.
Пресадете и разделете многогодишните.
Вкоренете резниците от едногодишните бегонии, здравец, копривка, циганче - те могат да прекарат зимата на слънчево място у дома и от тях да се развият нови растения напролет.
Преди първото голямо застудяване извадете градинския каладиум. Оставете луковиците му да изсъхнат и ги складирайте на сух място за през зимата.
Разделете туфите на многогодишния флокс. Началото на есента е най-доброто време за засаждането или пресаждането му.
Съберете семената от цветята, които се размножават сами (например на тагетеса). Изсушете ги върху вестник. Запазете ги в хартиен плик на сухо място.
Сега е моментът да засадите божури, но не прекалено дълбоко, защото могат и да не цъфнат.
Най-важната ви задача в началото на есента е засаждането на цъфтящите през пролетта луковични - нарциси, ириси, лалета, минзухари и циклами.
Луковичните
Ако сте купили сухи луковици, трябва да ги засадите веднага. - Нарцисите се засаждат през септември и октомври, лалетата - между септември и ноември. - Многообразните по форма и цветове цъфтящите луковични са подходящи почти за всякакви условия в градината, освен за голяма сянка. Те са чудесно решение за сандъчета на прозореца и за алпинеуми.
Луковичните за градината могат да бъдат засадени самостоятелно в лехи, между тревата или около широколистни храсти и дървета. Най-ефектно е да бъдат засадени на гроздове от по 6, 12 или 24 броя. - Луковиците се засаждат със заострената част нагоре, от която излизат корените. Дълбочината на засаждане по правило трябва да е равна на два пъти големината на луковицата.
Луковиците на минзухарите се слагат на 5-7 см в почвата, на нарцисите - на 5-12 см, а на лалетата - на 7-15 см. Между големи луковици се оставя разстояние от 7-8 см, а между малките - 2-3 см.
След засаждането луковиците трябва да бъдат полети обилно. За да защитите почвата от изсъхване и внезапно измръзване, няколко дни след засаждането на луковиците покрийте мястото с органична тор (изгнили листа, натрошена кора от дървета, животинска тор). Много важен момент за правилното развитие на луковичните е доброто отцеждане на почвата.
Подправките
Оберете зелените подправки - салвия, риган и т.н. Окачете снопчетата да висят с клоните надолу на сухо и хладно място.
Засадете риган, чийвс, розмарин, босилек в малки саксийки - за зимна употреба у дома.
Тревата
Окосете я малко по-ниско и при нужда я полейте.
Наторете я в началото на месеца. Това е най-важното й подхранване за годината.
Зеленчуци и плодове
Обирайте зрелите зеленчуци редовно, за да продължат да раждат до късна есен.
Можете да посеете спанака.
Проверете отново ягодите за плевели и ги почистете. Така ще улесните плевенето им през следващата година.
Дървета и храсти
Полейте обилно дръвчетата и храстите. Всички растения в градината, особено вечнозелените, трябва да бъдат добре полети в началото на сезона.
Подрязването оставете за март.
Засадете нови видове.
Ако решите да изгорите някои изсъхнали клони, можете да използвате пепелта от горенето за торене на зеленчуковите лехи (съдържа фосфор и калций!).
И още нещо - началото на есента е чудесно време да подхраните градинската пръст с органична тор. Добавете компост и листа.
Хитрият градинар
Малко любители на цветята могат да се похвялят с това, че хризантемите им са се хванали добре. Причината е, че това топлолюбиво цвете често не успява да се разтвори през краткото лято. Първите есенни слани "убиват" неразтворените пъпки. За да избегнете това, можете да пресадите растенията в саксии и да ги пренесете вкъщи. В саксии хризантемите ще цъфтят до Нова година. Само не ги оставяйте в прекалено топла стая.
За градината през Октомври - част 2
Време е за зимен сън
Гергините, както и гладиолите и каните, не могат да презимуват на открито.
Почвата замръзва, а заедно с нея и цялата подземна част на растенията.
С напредването на есента, колкото по-студени стават нощите, толкова по-бързо увяхват листата им.
Когато гладиолите и каните съвсем пожълтеят,
а гергините почернеят, те се изкопават и изрязват. Почвата се изтръсква от клубенолукувиците на гладиолите, коренищата на каните или кореноклубените на гергините и няколко дни се просушават на добре проветриво място. И след това се прибират за съхранение.
В зимното хранилище клубенолукувиците не трябва да се докосват една в друга, а също така не трябва да се опръскват или да се овлажняват по някакъв друг начин.
Заболелите трябва веднага да се отделят и да се унищожат, за да се предотврати разпространяването на инфекцията.
Съхранението е най-добре да протича в тъмно и прохладно (не повече от 10 градуса), но незамръзнало помещение.
Не забравяйте да поставите етикети с името на сортовете, за да можете следващата пролет да разсадите цветята в съответствие с тяхната височина и окраска.
Първи на открито се засаждат гладиолите - през април, след това гергините и каните - обикновено през май.
Може също така да по-отрано да подготвите разсад от тези растения, като отгледате посадъчния материал в домашни условия или в парник при температура по-висока от 15 градуса, и да ги засадите в същите срокове в лехата. Тогава цъфтежът ще настъпи значително по-рано.
За да се радваме на лалета през пролетта, луковиците им трябва да засадим през есента.
Идеално място за големи групи лалета е полегатия склон, от кото може да се види целия цъфтящ масив.  Ако релефът в градината ви е равнинен, то тогава луковичните се засаждат така, че да можете да им се любувате от прозореца на дома, балкона или терасата. Максимален ефект от засаждането ще се постигне тогава, когато всички лалета цъфнат едновременно и са еднакви по височина.
Освен това, цялата леха трябва да бъде огрявана от слънцето равномерно, иначе едни от растенията ще цъфнат по-рано,а други по-късно.
Не трябва да се увличате по тъмните сортове: светлите и нежни оттенъци на цветовете ще създадат усещане за лекота и свежест.
Да сортираме луковиците: Плътни, тежки луковици без никакви признаци на заболяване и механични повреди - така трябва да изглежда посадъчния материал на всяко луковично растение.
Луковиците с по-малък от средния размер няма да цъфнат през първия сезон.
Ако държите прекалено дълго луковиците сухи, без да ги засаждате, те ще се развалят: за тяхното възстановяване и добро цъфтене ще трябва доста време.
Нестудоустойчивите луковични растения - галтония, гладиоли и т.н. трябва да се купуват и засаждат през пролетта.
Да подрежем или не?
Дърветата с топчеста корона, такива като остро листният клен (Acer platanoides) Globosum,
бялата акация (Robinia pseudoacacia) Umbraculifera , каталпата бигнониоидес (Catalpa bignonioides) Nana стават все по-популярни.
Този факт се обяснява с красивите корони, достигащи при възрастните до 5 метра в диаметър, което пък от своя страна ги прави подходящи за градини с неголям размер.
С какво може да се обясни образуването на такава своеобразна корона при тези дървета? - Оказва се, че това е заложено в генетичния им код: централният клон (водача) не се натоварва при растежа на страничните клони, защото от най-ранна възраст короната се разраства равномерно във всички посоки и достатъчно гъсто.
Ако на короната не се въздейства по никакъв начин, тя става още по-красива.
Това се получава, когато осигурите на растенията достатъчно място за свободно развитие. В противен случай отделните клони ще започнат да се изтеглят или да се разклоняват и ще се наложи да извършите резитба.
Тъй като тези видове не могат да формират дълъг и изправен ствол, те се отглеждат, като се присаждат на върха на ствола на специално отгледано дърво за подложка от подходящ вид.
Толкова трудоемък способ за размножаване обяснява и достатъчно високата цена на подобни растения.
Що се отнася до цъфтежа, за разлика от обикновените диворастящи видове на бялата акация и каталпата, при тези няма цветове.
Топла завивка за многогодишните цветя
През октомври трябва да се погрижим за многогодишните цветя в градината. Ирисите и другите многогодишни растения с плитка коренова система могат да се защитят от зимното оголване на корените, като се покрият с мулч (торф, дървесни кори и др.) на слой 7-10см. Мулчиращите материали с топло изолационните си свойства ще предпазят податливите на студ растения да не измръзнат, позволяват и младите растения които сте засадили да бъдат предпазени от измръзване.
Когато почвата напролет започне да се размразява, за да се затопли по-бързо, мулчът трябва да се отстрани.
Повече внимание към чуждестранните гости
Известно е, че дървета и храсти, които са внесени от страни с по-топъл климат, засадени на новото място трудно издържат първата зима.
практиката показва, че пролетното засаждане на чуждоземните дървета е за предпочитане пред есенното. По-лесно ще понесат зимата, ако са засадени в тежка и суха почва.
Освен това препоръчително е през есента на първата им година да се вземат мерки срещу измръзване, като се покрият по подходящ начин.
Впрочем в повечето случаи дори и като възрастни те се нуждаят от известни предпазни мерки срещу ниски температури.
С помощта на преносими сандъчета можете да укривате рододендроните, азалиите и други топлолюбиви храсти.
Защита на моравата
За защитата на тревата под люлките и другите съоръжения за игра в градината, към почвата с помощта на скоби се прикрепва здрава мрежа със средни или дребни клетки.
В почвата за амортизацията предварително се добавят нарязани парчета от автомобилни гуми. При всички случаи обаче си остава засяването на специална тревна смеска за спортни площадки, каято се състои от устойчиви на утъпкване треви.
Есента е много удобен момент да се предприеме подобна мярка.
Малки съвети
Изкопайте клубенолукувиците на гладиолите и ги подгответе за зимно съхранение. След кратко просушаване ги пренесете в помещение с температура 20-25 градуса, а след това 2 денонощия на по-топло място, с температура около 30 градуса и ги дръжте така около 6-8 денонощия.
След това трябва да ги почистите от остатъците от стебла и цветоноси, стари клубенолукувици и корените и да ги поставите за до изсушаване при температура 18-20 градуса за около месец.
Изкопайте и подгответе за съхранение следващите топлолюбиви култури: ацидантерата, галтонията, гергините, клубеновата бегония и крокосмията.
В средата на месеца подрежете до основата на стеблата многогодишните тревисти цветя: астилбето, астрите,  гипсофилата, ралицата, камбанките, монадрата, божурите, флокса, ехинацеята и др.
Изрежете и покрийте с почва за предпазване от зимните студове клематисите и розите.
Засадете за форсиране лалетата и другите луковични растения.
За градината през Октомври - част 1
През Октомври дворната градина вече видимо посърва, но все още цъфтят цветя, зеленеят зеленчуци, зреят плодовете на късните сортове овошки и лози.
Работата в градината сега придобива малко по-особена важност, защото бързото влошаване на времето налага да не се пропускат слънчевите часове.
В цветната градина есенните грижи са не по-малко и по-маловажни от пролетните, защото чрез тях се създава пъстроцветната хубост на двора през идното лято.
Почвата е освободена от едногодишните растения, трябва да се обработи дълбоко и да се обогати с органични и минерални торове, щом искате тези места през идното лято да радват очите.
Стеблата на многогодишните цветя, които ще зимуват на открито, трябва да се изрежат на десетина сантиметра височина и да се окопаят.
През месеца ще престанат да цъфтят далиите и гладиолите и ще трябва да се извадят клубенолукувиците, за да се съхранят по подходящия начин.
Настъпилият благоприятен срок за засаждане на вечно зелени дървета и храсти, както и за сеитба на тревни семена, продължава и през октомври. В краен случай може и през ноември, но успехът тогава ще е много съмнителен.
В зеленчуковата градина основна грижа си остава прибирането на реколтата, защото не е изключено слана да свърши тази работа вместо вас.
През втората половина на месеца следва да се приберат и кореноплодните зеленчуци /моркови, ряпа, корено видна целина и др./, които не се боят от сланата, но не си заслужава да останат в почвата.
От подобаващи грижи се нуждаят зелето и карфиола, а който иска да има зелен чесън още в ранна пролет, трябва да го сади през октомври - по-рано по по-високите планински места и по-късно в равнината.
В плодовата градина също има реколта за прибиране. Берат се най-късните сортове ябълки и круши, берат се дюли, мушмули, полагат се грижи за правилното съхранение на прибраните плодове.
Благоприятният период за засаждане на ягоди, започнал през септември, продължава и през октомври.
Трябва да се има предвид обаче, че засаждането им през втората половина на месеца е свързано с рискове от измръзване през зимата.
По това време се окопават старите ягоди, като леко се загърлят, започва засаждането на малините.
В края на месеца е добре да се изкопаят дупките за засаждане на дръвчета, защото листопадът скоро ще свърши.
Настъпва и благоприятният момент за вкореняване на резници от касис и други видове френско грозде, а истинското узряло грозде - трябва вече да е обрано и периодично да се следи как протича ферментацията или съхранението му в прясно състояние.
Декоративната градина
В средата на есента повторното мулчиране на почвата няма да и попречи.
Слой свеж мулч, ще способства за натрупването на влага в почвата, а в случай на силни дъждове ще я предпази от размиване.
За мулчиране може да използвате и компост. Важно е да знаете, че ако през пролетта почвата се обогатява само с угнил оборски тор, сега е достатъчно да насипете само тънък слой от все още не угнил компост.
До настъпването на зимата микроорганизмите ще успеят да разложат растителната маса и така да обогатят почвата с полезна органична материя.
Компостният мулч поставяте около дръвчетата на десетина сантиметра от стволовете, тъй като при непосредствен контакт кората може също да започне да загнива.
За мулч може да употребите и диворастящи треви, но те не трябва да съдържат семена. Иначе напролет те ще поникнат и освен очакваната полза, ще донесат и много грижи.
При мулчирането с наситена дървесна кора е добре да прибавите и малко азотен тор, за да стимулирате дейността на микроорганизмите.
При разлагането на подобен вид материя те извличат в по-големи количества азот от почвата, но в случая възможностите им са по-ограничени. Използваният от тях азот впоследствие изцяло се използва от културните растения.
Полезно за цветята - част2
Листната въшка - Чудесно средство за унищожаването й е шампоанът за коса. Той се слага в шише с пръскачка, което се пълни със студена вода.
Маната - Тя ще изчезне от саксийните растения, ако те се поливат със слабо солен разтвор (100 г сол се разтварят в 5 л вода).
Маргаритката - Ще цъфти по-дълго време, ако се полива с не варовита вода и ако прецъфтелите й пъпки се откъсват редовно.
Минералната вода - 1 л се смесва с 1 разбито яйце. По този начин се подхранва растението.
Мравките - Ако цветните лехи са пълни с мравки, те могат да се прогонят, като се посипят с бакпулвер.
Мушиците - Листенцата от чай не бива да се изхвърлят, а да се смесят с пръстта на цветята на балкона. Те ще ги предпазят от разни досадни мушици.
Не разпъпилите се карамфили - За да се разтворят по-бързо, трябва стъблата им, бавно да се въртят с лявата ръката а с дясната да се галят нежно пъпките.
Окапването на листата - Случва се, когато почвата е или прекалено влажна, или пък прекалено суха.
Откъсната орхидея - Никога не бива да се слага във ваза със студена вода. Тя ще издържи по-дълго време, ако водата й е хладка.
Откъснатите орхидеи - Слагат се във ваза с хладка вода. Те не понасят течението и големите температурни амплитуди.
Откъснатите гладиоли - Подхождат им керамичните съдове.
Откъснатите цветя - Няма да увехнат бързо, ако във водата им се сложи обелена скилидка чесън или тя предварително се превари. Розите пък ще останат по-дълго време свежи, ако 2/3 от вазата се напълни с вода, а оставащата свободна част се допълни с парчета лед.
Откъснатите цветя - Когато водата им не се сменя редовно, тя замирисва. За да се избегне това, във вазата се слагат няколко парченца дървени въглища.
Отрязаните нискостеблени растения - Поставят се в ниски плоски вази
Отрязаният цвят - Трайността на отрязания цвят се увеличава, ако на 1 л вода се сложи половин лъжичка захар.
Папратите - Развиват се по-добре в плитки, но широки съдове.
Папрата - Ще й се отрази добре, ако във водата за поливане се накисне суров картоф.
Папрата - Ще стане по-кичеста, ако във водата за поливане се сложи малко прясно мляко.
Петунията - Ще цъфти по-дълго, ако редовно се отстраняват увехналите й цветове. Премахването им ще предотврати и появата на паразити по растението
Подхранване на розовите храсти - Банановите кори са отличен тор за тях. Нарязват се на ситно и се слагат в пръстта около розите
Полезно за цветята - част1
Банановите обелки - Те са отличен тор. Нарязват се на дребно и се омесват с пръстта.
Бегонията - Пръстта в саксията се смесва с малко торф и повърхността й се покрива с дървени стърготини. По този начин бегонията може да се полива веднъж седмично.
Белите червеи - Отстраняват се бързо, като в саксията се налее чаша сапунена вода.
Босилекът - Той се нуждае от пропусклива и богата на хумус почва.
Бромелиите - Не обичат пряката слънчева светлина и директната струя вода. При поливането е най-добре водата да се сипва в саксията, а не върху самото растение.
Вместо тор - При липса на тор стайните цветя трябва да се поливат с водата, в която са варени яйца или цели необелени картофи. Използването на тази вода не бива да става по-често от веднъж в месеца.
Водата от аквариума - Не бива да се изхвърля. Тя стимулира растежа на стайните цветя.
Градинската теменуга - Добре е да се поставя на слънчеви места и да се полива редовно. Благоприятно ще й се отрази и подхранването през две седмици с неконцентриран тор.
Далиите - Тези цветя не бива да се садят нагъсто, защото ще се заразят с брашнеста мана.
Запазване на свежестта на букета - Вазата се напълва със следната смес: 2 л вода, 2 супени лъжици оцет и 2 супени лъжици захар. Тази комбинация е истински еликсир за цветята.
Игликата - Засажда се в ниска саксия с малко пръст. Полива се рядко, защото лесно загнива
Кактусът - Ако е наранен, на съответното място се слагат няколко капки парафин. Те капсулират "раната".
Калата - Когато е откъсната, ще издържи по-дълго време, ако всеки ден се подрязва с 1-2 см.
Калиите - Стъблата им много бързо загниват. За да се избегне това, те трябва да се измиват всеки ден и да се подновява срезът.
Клонките аспарагус - За да не жълтеят, трябва да се пръскат със студена вода.
Кой да ги полива - Въпросът кой да полива цветята, когато домакините отсъстват от къщи за 7 - 8 дни, се решава така: саксиите предварително се киснат 3-4 часа в съд с вода, оставят се да се отцедят, а след това повърхността им се покрива с пласт от мокър мъх
Летящи насекоми по цветята - Те се отстраняват, като се посипят с чеснов прах.
Лилията - Дори сандъчето й да изглежда тясно, не бива да се пресажда. В по-тесен съд се чувства по-добре.
Лимонените дръвчета - Добре е да се поливат не с вода от канализацията, а с дъждовна. Иначе може да пожълтеят.
Листата на палмата - Ако са покрити с прах, той може да се отстрани, като се натрият с вътрешната част на банановата обелка.
озеленяване ландшафтна архитектура, проектиране. Проектиране, изграждане и поддържане и аранжиране на градини, паркове, дворове, парцели, зелени площи и водни площи, интериорно и балконско озеленяване. Полагане на тревни покрития и тревни чимове. Договор за поддръжка. Доставка на цветя, фиданки, луковици, храсти и дървета и поддръжка на дворове на къщи и вили. Грижи за зимна градина. Цветарници, саксии, градински инструменти, поливна система, маркучи, лейки, торове и микроторове, книги и литература, препарати за растителна защита от водещи специалисти и агрономи, поливни системи и пръскачки за градинари от различни фирми. Косачки за трева,  подрязване на дървета и храсти, градинарски ножици, храсторези


Поддържането на зелените площи е основното изискване за постигане на дълготраен ефект.
Съществуват много примери за градини от средновековието радващи ни и до днес благодарение на грижите, които се полагат за тях.
Основните дейности по поддържането на една зелена площ са: косене с косачка, окантване с тример, , подрязване на дървета и храсти, оформяне на живи плетове, оформяне и почисване на скални кътове, аериране, окопаване, зазимяване на дървета и храсти, торене с минерални и органични торове, растителна защита, събиране на листа и други.
За улеснение на клиентите ни предлагаме три варианта на поддръжка с различна степен на интензитет.
Поддръжка на зелени площи.
дейност
икономичен
стандартен
лукс
косене



оформяне на живи плетове



плевене



оформяне и почистване на скални кътове



аериране



вертикутиране



окопаване



зазимяване на дървета и храсти



торене еднократно



торене интензивно



подряазване на дървета



подрязване на храсти



третиране със селективни хербициди



третиране с инсектициди



третиране с фунгициди



подсяване



събиране на опадали листа